Перестройката

Перестройката е революция, започната и провеждана преди всичко отгоре, от дошлата вследствие на законна приемственост върховна власт в страната. Целта е радикално преустройство на цялата социална система, но без отменяне на законността и без насилието, неотделимо от представите ни за революция. Накратко, това е радикално преустройство отгоре без насилие и без разкъсване на приемствеността.

Не е лесно да се посочат, да се предскажат или да се изведат точните граници на намеренията за преобразувания. Причината е не само в общата трудност да се предрича в напрегната и сложна обстановка, но и в отличителните и интересни особености на самата перестройка, по-точно в липсата на изведена, призната, установена, изявена теория. Нещо като Реформация без Библия, Просвещение без Енциклопедия.

Разбира се, някои от участниците в перестройката са красноречиви и словоохотливи: смайващата свобода на словото и на медиите е основен белег на ставащото (както заявяват някои, единственото ставащо). Но речовитите автори, превърнали перестройката в парад на интелектуалците, говорят само от свое име. Няма основен упълномощен говорител на перестройката. Самият лидер притежава, разбира се, висок авторитет, но неговите изказвания и писания са белязани от един вид елегантен и рязък прагматизъм. Както идеологически, така и политически той изкусно играе на уравновесяване, грижи се да обнадеждава и да успокоява враждебните елементи. И радикалите, и консерваторите са