Джек Лондон

Перата на слънцето

I

Островът Фиту-Айва беше последната независима полинезийска крепост в Южните

морета. Три обстоятелства допринасяха за независимостта на Фиту-Айва. Първото и

второто бяха уединението му войнствеността на неговото население. Но в края на

краищата тези обстоятелства не биха спасили острова, ако Япония, Франция,

Великобритания, Германия и Съединените щати не бяха проявили едновременно

интересите си към него. Подобно на гавроши, които се дърпат за едно пени, те се

счепкаха за острова и така си пречеха едни на други. военните плавателни съдове

на петте сили се скупчиха в единственото малко пристанище на Фиту-Аива. Носеха

се слухове за война, отправяха се заплахи. Хората из целия свят четяха по време

на сутрешната си закуска информация за Фиту-Айва. И както се изрази навремето

един матрос янки, й всички стъпиха едновременно в една и съща копаня. Ето защо

остров Фиту-Айва избягна даже и обединения протекторат и неговият крал Тулифау,

или Ууи Тулифау, продължаваше да раздава височайше Правосъдие от своя дворец,

изграден с калифорнийско дърво от един сиднейски търговец. Туй Ту-ифаУ беше крал

от главата до петите, крал от първата секунда на своя живот. Нещо повече, когато

навършиха петдесет и осем години и пет месеца неговото владичество, кралят беше

само на петдесет и осем години и три месеца. Това ще рече, той бе царствувал с

пет милиона секунди повече, отколкото бе живял на този свят, защото го бяха

коронясали два месеца преди да се роди.

Беше крал в истинския смисъл на думата, фигурата му беше царствена и се

извисяваше на шест Й половина фута. Без да бъде излишно пълен, той тежеше триста

и двадесет фунта. Впрочем подобен ръст и тегло не бяха рядкост сред

полинезийските вождове. Жена му - кралица Сепели, беше висока шест фута и три

инча и тежеше двеста и шестдесет

фунта, докато нейният брат Уилиами, който командуваше армията в промеждутъците,

когато се оттегляше за малко от поста първи министър, я надвишаваше с един инч

на ръст и точно с петдесет фунта по тегло. Туй Тулифау имаше весел нрав и беше

голям почитател на хапването и пийването. Също тъй весели и добродушни бяха и

всички негови поданици, освен когато се разгневяваха. Тогава бяха способни да

замерват с умрели прасета тези, които възбуждаха техния гняв. Независимо от