ПЕПЕРУДОЦВЕТНИ РАСТЕНИЯ

Растенията от сем. Пеперудоцветни се характеризират със своеобразна форма на цвета, който, погледнат отпред, прилича на кацнала пеперуда. Чашката е съставена от 5 чашелистчета, които в долната си част са сраснали помежду си. Венчето е също от 5 венчелистчета - голямо (флагче), 2 странични (крилца) и 2 долни, сраснали с връхните си части (ладийка) . Тичинките са 10 и при повечето видове 9 от тях са сраснали с дръжките си и само една остава свободна (по-малко видове са с несраснали или с изцяло сраснали в тръбица тичинки). Плодникът е от един плодолист с горен завръз. Плодът също е характерен и се нарича боб; при повечето видове е сух и се отваря от две противоположни страни. В него има много семена, рядко малко или само едно. Плодът боб е характерен за още 2 семейства Мимозови и Цезалпиниеви, които заедно със сем. Пеперудоцветни са обединени в разред Бобоплодни. Към този разред се отнасят около 700 рода с около 17 000 вида, от които най-много са пеперудоцветни растения около 500 рода с около 12 000 вида. От тях в България се срещат около 280 вида от около 40 рода диворастящи. Към пеперудоцветните се отнасят около 200 вида (1/7 част) от всички отглеждани културни растения.

Пеперудоцветни растения има почти по цялото земно кълбо. Най-много дървесни видове има в тропичните и субтропичните райони, докато в умерените области преобладават тревистите. Много видове се срещат по сухи, варовити и бедни на азотни соли почви (особено из европейските и азиатските степи и полупустини). Повечето видове образуват коренови грудки, в които има симбиотни азотфиксиращи бактерии (около 70% от пеперудоцветните, 10 15% от мимозовите и само някои цезалпиниеви растения). Ето защо пеперудоцветните обогатяват почвата с азотни соли (на 1 ha площ за един сезон видът лупина свързва до 200 kg азот). Тази особеност на растенията от сем. Пеперудоцветни им отрежда важно значение за екосистемите.

В България се отглеждат различни видове пеперудоцветни за храна на човека (фасул, леща, фъстък), за фураж на животните (фий, люцерна, детелина), за храна и фураж (грах, бакла, соя, нахут), за зелено торене (лупина). Зърнените бобови култури у нас заемат над 160 000 ha: соя - 85 000 - 95 000 ha, фасул - 55 000 - 60 000 ha, грах - 10 000

- 15 000 ha, леща - 8000 - 10 000 ha, фъстъци - 4000 - 5000 ha.

Най-голямо стопанско значение има обикновеният фасул. От род Фасул има около 200 вида, разпространени предимно в тропичните области (най-много в Америка). От тях за храна се използват около 10 вида. Дивият предшественик на обикновения фасул е открит неотдавна в Юж. Америка (Андите) и в Северозап. Аржентина. Основен център на разпространение на обикновения фасул е Мексико, където е култивиран много отдавна и имал важно значение за изхранването на древните американски цивилизации. От Америка е пренесен в Европа най-напред в Испания и Португалия.

По българските земи е култивиран преди около 300 г. Днес у нас се отглеждат много сортове, които се класифицират в пет групи плосък, полуплосък, бъбрековиден, елипсовиден и объл. Най-много сортове се отглеждат от полуплоския фасул. Често се засяват неувивни сортове Добруджански-2, Добруджански-3;

полуувивни Русе-13, Русе-17, Търново-13 и др. Фасулът е ценна храна съдържа скорбяла (63%), белтъци (25%), мазнини (2%), минерални вещества (4%), а също и незаменими аминокиселини (напр. лизин). Предимно в планинските райони се отглеждат сортове многоцветен фасул с бели цветове и бели едри семена (Биволар) с червени цветове и пъстри семена и с червено-бели цветове и пъстри семена.