ПЕПЕРУДИ

Разред Пеперуди обхваща около 150 000 вида, класифицирани в много семейства. В България досега са установени над 2500 вида от 31 семейства. Този разред насекоми се нарича още Люспестокрили, защото микроскопични люспи (видоизменени власинки) покриват коремидообразно четирите прозрачни крила и цялото тяло на възрастното насекомо. Има пеперуди, при които люспиците са разположени само по края на крилата и по техните жилки (външно приличат на жилещите ципокрили и са обединени в сем. Стъкленки).

Разнообразието във формата и баграта на люспиците създава приказната красота на крилата на пеперудите. Най-ярко, с метален блясък и преливане на цветовете се отличават пеперудите от тропичните страни (в България с метален блясък е само видът лилава апатура). Когато пеперудата загуби значителна част от люспиците по крилата си, тя не може повече да лети и загива.

Устният апарат на пеперудите е смукателно хоботче, спирално навито на долната страна на главата. Пеперудите се хранят със сок от гниещи плодове и със сладки сокове, които отделят растенията, най-много с нектар от цветовете. При това те пренасят пращец от един цвят на друг и допринасят за кръстосаното опрашване на цветните растения. Видовете от семейства Копринарки, Качулатки и др. не се хранят, а се поддържат с резервите, натрупани още в ларвите им (наричани гъсеници). При тях липсва хоботче или то е слабо развито. Съществуват видове (напр. от сем. Микроптеригиде), които имат устен апарат за гризане и се хранят с прашец. Те са най-примитивните пеперуди свързващо звено между съвременните видове и отдавна измрели техни предшественици.

Развитието на пеперудите е с пълно превръщане: яйце, гъсеница, пашкул и възрастно насекомо (имаго). Гъсениците на повечето видове пеперуди се хранят с растителна храна и вредят на градините, нивите, посевите. Най-опасни са пролетна и зимна нощенка, ливадна пеперуда, голяма (бяла) зелева пеперуда, зелева нощенка, бяла овощна пеперуда, гъботворка, пръстенотворка, малка зимна и голяма зимна педомерка, сива и червена пъпкозавивачка, плодова корогризка, ябълков плодов червей, миниращ молец, миризлив дървесинояд, шарен гроздов молец и др. Сред пеперудите има видове, чиито гъсеници се хранят с восък (напр. восъков молец) и с вълна (напр. дрешен, тъканен молец и др.).

Пеперудите са полезни, защото опрашват цветните растения и служат за храна на много животни. Копринената пеперуда се отглежда специално (в Китай още преди 5000 г.) за получаване на естествена коприна. Днес съществуват високопродуктивни породи, които дават до 90 g коприна от 1 kg сурови пашкули. Пашкулът се състои от тънка нишка, достигаща дължина до 1000 m. Хората се научили да я размотават и да я използват за изработване на коприна. Копринената пеперуда не се храни, а гъсеницата й яде листа от черница и е много лакома. Правят се опити с видове, които се хранят с дъб и др.

От пеперудите, разпространени