ПЕНЕВ И ДИМИТРОВГРАД

Но той не иска да завърши гимназия, после университет, после да заеме някаква чиновническа служба, иска да си изгради биография. Живее му се сред хората на труда. Сам иска да бъде член на работническата класа и неин поет. За това решава да стане миньор и заминава за Перник. Но работата в мината е извънредно изморителна и тежка за един 18 годишен младеж. Въпреки големия ентусиазъм, с който е пристигнал при геройте на железните мишци много скоро той е принуден да напусне тъй като се разболява. Отбива се в София и се завръща в Севлиево, но и инстинсктивно усеща, че неговото място е другаде там където се зараждат чертите на новия живот.

Когато се връща от бригадата Пеньо Пенев казва на свой приятел:

Строителният фронт ми сложи криле. Най-хубаво е да бъда боец на този фронт.

И той решава да прекъсне образованието си и да замине за Димитровград, където се поставят основите на бъдещата индустрия на България.

През февруари 1949 година той пристига с много вяра и ентусиазъм, с един дочен панталон, гуменки, от които никога не се разделял, и с едно сандъче стихове. Пеньо Пенев пристига в Димитровград още тогава, когато градът съществува само в плановете на архитектите и в мечтите на възторжените му строители. Върху едно голо поле и една малка гара трябва да израстне днешният 50-хиляден град. Пеньо Пенев свързва живота и творчеството си с неговото изграждане и става летописец на десетгодишната му история. Ако Добромирка е рожденото място на човека Пеньо Пенев, в Димитровград се ражда за нашата литература поетът Пеньо Пенев.

Всичко, писано преди това, е само едно начало, само едно предисловие към слънчевата поема, която Пеньо Пенев създава с живота и творчеството си край белите скели. Нейният епилог е тъжен, но и той се разигра също там, където Пеньо пожела да остане навеки.

В една автобиография, писана през м.ноември 1949г. той сам казва:

През пролетта дойдох в Димитровград. Отначало бях вестникар, а от м.юни станах работник в I секция на ДСО. Аз се гордея с професията строител, още повече че участвам в изграждането на втория социалистически град в света нашия младежки Димитровград.....

В моя, в нашия Димитривград, в строителството се почуствах повторно роден и за първи път щастлив. Някога имах мечти; сега тия мечти са дела. Тук започнах да раста.