Пенчо Славейков

В развоя на националната ни литература името на Пенчо Славейков се утвърждава като символ на новите духовни и естетически потребности на българските творци. Културен идеолог и мисионер, градивна фигура в литературния кръг "Мисъл", Славейков създава богато и многообразно литературно наследство в което се оглеждат както модернистичните търсения на времето, така и изявите на националната художествена традиция. Славейков, още от най-ранните си години се изгражда като личност с "демократична нагласа и хуманна ориентация

Творчеството на Славейков се отличава със своето тематично многообразие, с богатството си от житейски и идейни мотиви, с опита за прбнйкване в многоликата същност на света и човешката душа. В произведенията си той пресъздава и социално-политическия облик на съвремието, и страниците на патриотическото ни минало, и хармоничното съвършенство на природата ни и трайните форми в националната ни съдба. Докосвайки се до света на фолклорното творчество, той възкресява и специфичния бит на българина, и особеностите в патриархалните отношения, и мъдростта на житейската му философия. Опоетизирайки духовната и нравствена красота на българката, поетът утвърждава богатството на народната душа, увековечава нейните добродетели. И същевременно, преодолявайки рамките на тясно националното, на конкретно историческото, Славейков приобщава съвременниците си към богатствата на европейската култура и цивилизация, очертава философските и духовни ориентири на изкуството ни. Като естествено обвързано с логиката на предишния литературен развой може да се осмисли и присъствието на темата за националните освободителни борби в творчеството на Славейков.

Стихотворения като "Сто и двадесет души" и "Марш" не само съдържателно отвеждат към личността на Ботев и неговия светъл подвиг, но и предизвикват литературни асоциации с гениалния поет. Разбира се, не можем да правим аналогия между идейните разбирания на Славейков и революционния заряд на Ботевите песни, но тук с философския си усет Славейков осъзнава, че е необходима връзка между реализма и духовните стремления, което само по себе си разкрива една Ботевска взискателност в неговото творчество;

"Тоз който в бой умре, в смъртта ще оживей "

Особено силно и вълнуващо е стихотворението "Поет" посветено на революционера и поета Бачо Киро. Природата прегръща делото на - бореца и заживява с неговата съдба:

"ръмеше дъжд и вятъра студен (като въздишка стенеше в полето.")

"и неми бяха влажните листа, там на липата, дето той издъхва..."

В тези произведения вдъхновени от националноосвободителната борба, Ботев влиза не само като учител. Явно, от подвига на легендарния войвода е внушено стихотворението "Сто и двадесет души", в което без да се придържа към фактическата достоверност на подробностите, авторът е успял да предаде с голямо поетично внушение, оня ореол на легендарност, с който живее в съзнанието на