ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ - НЕРАЗДЕЛНИ

БАЛАДИЧНАТА ИЗПОВЕД НА КАЛИНА

Пенчо Славейков е ценител на българския фолклор. В неговото творчество се срещат мотиви, заимствани от народните песни. Те най-често отразяват сложните взаимоотношения в патриархалното общество, където съдбата на младите е подвластна на решението на възрастните. Поетът открито поставя сериозни нравствени проблеми - за дълга, за красотата на верността, за правото на избор.

По тези вечни морални норми се оценяват хората, изгражда се мярата за добро и зло.

Не случайно стихотворението се нарича Неразделни. Поетът доказва, че за сърцата що се любят, и смъртта не е раздяла. Кичестият Явор и стройната Калина приютяват под сянката си уморените пътници, даряват ги с отдих, с успокоение, с бодрост. Дори и след смъртта им тържествува красотата на тяхната вярност, на святата обич.

Стихотворението Неразделни е баладична изповед, защото в разказа на поета е вмъкнат разказът на одухотвореното дърво Калина. С този похват Пенчо Славейков постига достоверност и убедителност. Изповедта на Калината, олицетворена девойка, е тъжна и силно интригуваща. Сякаш читателят се слива с поета и сам става свидетел на нейния разказ.

Началото на баладата рисува красив фигуративен образ на любовта:

Стройна се Калина вие над брега усамотени,

кичест Явор клони сплита в

нейни вейчици зелени.

Тази живописна картина има и определен знаков смисъл. Според езика на символите, дървото е животът в процеса на непрекъснатото развитие. Чрез него се изразява повторяемият характер на космическата еволюция - смърт и прераждане.