ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ И НЕГОВОТО ТВОРЧЕСТВО

Роден е в Трявна. Син на един от нашите най-бележити възрожденски и културни дейци - Петко Рачов Славейков. Влиянието на бащата върху творческите концепции на сина е значително. Но може би още един фактор от личния живот оказва влияние върху формиране на естетическите възгледи, както и на философските представи на младия Славейков за света-личното страдание. Той от кноша е почти сакат, движи се и пише с голямо усилие. Това продуцира мотива за себенадмогването", за преодоляване на страданието, за пълноценен и достоен човешки живот, въпреки изпитанията, на които те подлага битието. Към тази основна схема, която до голяма степен определя същността на творчеството му, трябва да се прибави и силното влияние на немската идеалистическа философия и естетика. Пенчо Славейков учи философия в Лайпциг. Въздействие върху него оказва и богатата немска литературна традиция (Гьоте, Хайне), пряко му влияят философските възгледи на Ницше (свободната воля, свръхчовекът), естетиката на Фолкелт - негов преподавател, който разглежда човека като въплъщение на висшата хармония и на прекрасното, които са преки функции на духа. По отношение формирането на творческите представи на Славейков, въздействие оказва и руската класическа литература, с характерния за нея хуманизъм, подчинен на диренето на човешкото дори в звяра, както и с присъщите на нея мерки за човешко поведение, основаващо се на чистата етика. Цялата тази система от културни и философско-естетически влияния дава основата на творческите възгледи на Славейков, но той в никакъв случай не е примитивен подражател, а напротив- автор, който притежава собствен почерк, дори може да се каже собствен стил, защото всъщност именно той поставя основите не само на модернизма, но и на съвременната българска литературна традиция. Неговото влияние като личност и като творец във всички сфери на националното изкуство в края на миналия и началото на нашия век е изключително силно. За това спомага не само творчеството му, но и дейността му в така наречения кръг Мисъл ". Ако доктор Кръстев е идеологът" на това неформално литературно сдружение, то Славейков е поетът, писателят, критикът, публицистът, който прилага на практика новите философски и естетически представи, прибавяйки към тях и своите собствени. Същевременно той оглавява и така наречените млади" - онази част от българските поети и писатели, които в този период се стремят да европеизират националната ни литература и култура. Те се противопоставят на така наречените стари", оглавявани от Иван Вазов и Константин Величков. Тях Пенчо Славейков с презрение нарича фасулковци" заради ниската им литературна и общокултурна, подготовка, заради неясните им философски и естетически представи, заради техния битов, доморасъл примитивизъм както на възгледите, така и на повествованието, което те назовават критически или битов реализъм, заради неумелото им боравене с речта, с нейните фигури и тропи, заради опитите им да бъдат просто разказвачи, подражаващи на реалността, а не истински творци в областта на изкуството. Славейков рязко се противопоставя на схематизма и закостенялостта на старите, дори и по един такъв проблем като патриотизма, защото те го схващат като неосъзнато и почти задължително за всеки българин родолюбие. На тази тяхна представа Славейков противопоставя друг възглед - за да бъда достоен гражданин на своето отечество, първо то трябва да бъде достойно за мен. На безсмисленото само по себе си българщина" се противопоставя представата за националното (българското), преди всичко общочовешко.

Макар да поставя началото на модернизма, творчеството на Славейков запазва много елементи, свързани с възрожденската традиция. То е преходно по своя характер, стоящо на границата между старата и новата културна традиция и поради това в него се наблюдават някои, на поло поглед странни особености. Ако в своите критически статии той пледира за откъсване на твореца от злободневните проблеми, за извисяване на артиста над врявата на деня", за създаване на чисто изкуство", което да бъде стойностно само по себе си, то например в Кървава песен" заявява, че ако искаш да направиш нещо за народа си, не трябва да се поставяш над него. Могат да бъдат посочени още редица примери за подобно противоречие" във възгледите на Пенчо Славейков, но може би най-показателен е неговият личен пример, неговият реален живот. Като гражданин, той не стои настрана от обществения живот, напротив стреми се да бъде полезен за своите съотечественици. Чрез творческата и културната си дейност той утвърждава новата представа за личността на твореца, който трябва да бъде преди всичко образец и мярка за нравственост. Артистът е призван да бъде духовен месия на своето време, на обществото (Баща ми в мен", "Псалом на поета"), защото е надарен от Твореца със свръх способността да чувства и да разбира всичко съществуващо много по-добре от останалите обикновените хора, т.е. - той е свръхчовек и неговото призвание, неговата мисия на тази земя е да бъде едновременно и Месия, и пророк, жрец и войн на сътворения от Бога чрез силата на, словото земен живот. Според Славейков, за да изпълни това свое мисионерско предназначение, творецът не само трябва да притежава нравствен стоицизъм, но и да не позволява на обстоятелствата, на живота да го надломят" ( Ралица "). Трябва не само да преодолява личното страдание, но и да сочи на другите вярната посока към духовното усъвършенстване, без обаче пряко да се намесва в битието. Това налага истинският творец не просто да разказва", а да