Пенчо Петков Славейков

1. Жизнен и творчески път:

Пенчо Петков Славейков е роден на 27 Април 1866г. в гр. Трявна и е най малкият син в семейството на Петко Славейков. Учи в Трявна и Стара Загора, където преживява Освободителната война и спомените от опожаряването на Стара Загора по късно стават основа за написването на поемата Кървава песен.

През следващите години семейството живее последователно в София и Пловдив. През 1883г. Пенчо е един от водачите на прочутия ученически бунт в Пловдивската гимназия.

На 11 Януари 1884г. юношата заспива върху ледената пързалка на р. Марица и заболява тежко. След продължително лечение в София, Лайпциг, Берлин и Париж частично се възстановява като остават затруднен вървеж и труден говор. След депресията Славейков осъзнава, че страданието е най великият учител. Още по време на лечението си започва да се самообразова изключително интензивно и след завръщането си в България издава първите си сатирически произведения и стихосбирката с интимна лирика Момини сълзи. Една година след излизането й Славейков изкупува всички непродадени екземпляри и ги изгаря.

В началото на 20в. поетът създава нова тенденция в националната ни литература като създава и публикува в сп. Мисъл голяма част от своите философски поеми: Сърце на сърцата (посветено на Пърси Бис Шели), Cis Moll (Бетховен), Успокоения (Ленал), Микел Анжело (Микеланджело), Фрина (най известната куртизантка в Атина), Симфония на безнадеждността (Прометей).

През 1892г. Славейков заминава да следва философия и история на литературата в Лайпциг с помоща на д р Кръстев. Там се учи от философа неокантианец Фолкелт, фолклориста Вунд и поета Хайнрих Хайне. Запознава се с творбите на Киркегор и възприема ученията на Шопенхауер и Ницше за свръхчовека и страданието. В Лайпциг пише по голяма част от битовите си поеми: Ралица, Бойко, Чумави, Коледари, Луд гедия, Змейново любе и Неразделни. Създава и голяма част от лирическите си миниатюри, които влизат по късно в стихосбирката Сън за щастие.

През 1898г. Славейков се завръща в България и работи последователно като учител и директор на Народната библиотека и Народния театър. Включва се активно в кръга Мисъл като търси нови таланти и пише критически статии за утвърдените творци. През 1911г. завършва поемата си Кървава песен и антопологията Немски поети.

На 10 Април 1911г. Славейков е уволнен от всичките си длъжности и обиден, с разклатено здраве заминава за чужбина. В края на Август 1911г. пристига в Цюрих, където го посреща Мара Белчева. Здравето му силно се влошава и двамата търсят подходящ санаториум за лечението му в Италия. След три месечен престои в Рим и Флоренция, в края на Май 1912г. двамата пристигат в селището курорт Брунате близо до Комо. Там на 28 Май 1912г. жрецът воин умира и бива погребан в местното селско гробище. През 1921г. останките му са пренесени в София.