Елин Пелин

Пекна слънце

Пекна слънце подранило,

сладостен топлик разле:

с нова песен ветрец мина

над широкото поле.

И кокичето заспало

чу през сладкий зимен сън

на лъчите животворни

златния и трепкав звън.

Не утрая му сърцето

и тревожно затуптя -

то поникна над земята

и засмяно разцъфтя.

Но по плещите планински

се белееше снега -

и главица то наведе,

и посърна от тъга...