Пейо Яворов е един от най-изтъкнатите творци на българската литература. Той оставя огромно творческо наследство в областта на поезията, прозата и драмата. Стихотворенията му разработват многообразни теми в обсластта на социално-патриотичните идея и нравствено-философските мотиви. Ранният му период се съсредоточава върху народностите внушения и обективно предметното изразяване. Едно от емблематичните му стихотворения от този период е Заточеници. Творбата принадлежи към произведенията му с революционно-патриотична тематика. Участието на поета в борбите за освобождението на Македония от турско робство придава по-голяма убедителност на творбите му от този тип.

В своето творчество Яворов се вълнува от съдбата на македонския народ. Разкрива отрицателното си отношение към всяко робство и национална тирания. Поетът издига свободата като висша личностна, национална и общочовешка ценност. Стихотворението Заточеници представя драматичното прощаване на група патриоти с родината.

Стихотворението е посветено на Тодор Александров - революционер на Македонското движение и близък приятел на поета. Конкретен повод за написването е исторически факт - изпращането на 40 български поборници на заточение в Мала Азия. Стихотворението е елегия. Преобладават чувства на тъга, отчаяние и безнадежност. Темата на творбата представя трагичното сбогуване с родината. Трогателни и мъчителни са тези последни мигове на раздяла за осъдените на заточение българи. Образите на тези български герои внушават идеята за патриотизъм, героизъм, национална отговорност и жертвоготовност. Лирическият герой в стихотворението е обществения образ на заточениците. Разкриват се техните чувства, преживявания, вълнения и настроения.

Стихотворението Заточеници е разделено в пет строфи.

В първа строфа е представена пейзажна картина на морския залез. - цитат -

Отплаването е спокойно и поставя темата за прощаването. Откъсването от родния бряг е ситуирано във времето на залеза до настъпването на нощта. Великолепният морски залез с озарените от последните слънчеви лъчи и алещите вълни, се превръща в тягостна картина на раздялата.

Във втора строфа са представени географските пространства на родината, които се превръщат в спомен - цитат -

Заточениците са изгубили надежда, че ще видят отново родината си. Художествените образи на родното задълбочават тъжното настроение в душите на героите. Те са символи на мъката по родната земя и близки. Това е образът на България, превърнат в спомен, извисен и красив.

В центъра на творбата, трета строфа съчетава сблъсъка на противоположните чувства. Първите четири стиха изразяват яростта, идваща от спомена за предателството и омразата към врага заклет. - цитат -