Идеята за началнoто зло,разрушаващо хармонията на селското битие,е водеща и в Градушка.Яворов сякаш слива в съзнанието си представата за социални и природни бедствия.Не е толкова важна причината,защото нейното овладяване стои извън възможностите на човека.Важно е страданието на селянина,неговата болезнена реокция на изпепелените надежди,на разпадащия се свят.

Стихотворението Градушка е шедиовър на Явороеата социална поезия.Защото е представено като природна стихия която безпощадно унищожава плодовете на човешкия труд и неговата плаха надежда.Градушката сепревръща в един мащабен и обощаващ символ на драмата на човешкото съществуване,на трагичната му предопределеност и безпомощност.

Състраданието на лирическия субект тук прераства в стон,във вик на ужас.Подобно на стихотворението На нивата,и тук Яворов използва кръговата композиция,за да внуши затварянето на кръга на безисходицата.Първата част започва с трагичната изповед на селянина,като непосредствено страдание прераства в стон на всечовешкота страдание на угнетените.Образът на живота е разкрит като низ от страдание които са фатално неизбежни,затова единствения изход е смърта.

Втората част обаче представя друга възможност за спасение-хармонизиране на простите човешки изживявания с природата.Другота лице на селското битие-зреенето на надежда,властването на