Душата на поета и нейните стремежи (Песен на песента ми, Нощ, Две души, Аз страдам, Копнение, В часа на синята мъгла)

Увод: Говорейки за поезията на П. К. Яворов, човек неизбежно се оказва изправен пред проблема за страданието - непреодолимо, непредотвратимо; страдание, което е предопределено на човешкия род още в зората на съществуването му и което - за всеки поотделно - се предначертава със самото му раждане. Болка, страдание, безпомощност на самото общество, но и страдание на лирическия Аз пред свръхземните въпроси, които никой век не разреши, терзания, разкъсващи и мъчителни, вечни. Затова може би и изразяването им - поне в ранния творчески път на поета - напомня нещо познато като похват, като текст; обляга се на нещо традиционно, за да се оттласне и - в диференцирането, не - в отказа от познатото, да разкрие истинската им дълбочина и необозримост.

Теза: Понятието "трагизъм" означава нещо печално, тъжно, гибелно, нещастно. Към изброените тълкувания Пейо Яворов добавя и понятието "страдание". Поетът създава един художествен космос, в чийто център се намират понятията "трагизъм" и "страдание".

Стихотворения като Песен на песента ми, Нощ, Две души, Аз страдам, Копнение, В часа на синята мъгла са типични Яворови творби, носещи образа на човешкото страдание и наситени с трагизъм. Лирическият герой обитава едно несигурно, застрашено пространство между Бога и земята. В тези творби тъмнината, слепотата, нощта, сенките, мрачното тъмно небе, слънцето, пустинята и скиталчеството са основни символи. Тъмнината, слепотата и нощта символизират мрака, злото, незнанието, бездуховното съществуване и смъртта. Трагизмът на лирическия герой произлиза и от това, че животът е един порочен кръг от зло, тъмнина и смърт.

Изложение:

М1 Селската мъка е пресъздадена много вярно в стихотворението На нивата, където на фона на природата, огласяна от птичи песни, изпъква жестоката болка и немощният протест на бедния труженик.

Разсъждения	Доказателства
- В началния стих още, а и в първа строфа като цялост, се кодират време-пространствени граници, насочващи към прояви в негативен аспект, към нередни от гледище на митологията явления: - жестоката болка и немощният протест на бедния работник:	Недей дочаква и зори,... ...ей месец още / насред небето, дълбока нощ е. Мъглата нощна затъне в дола... Недей дочаква и зори, първи ори, ори, ори,... Като няма прокопсия, Плюл съм в тая орисия!