Пейо Яворов

1. Жизнен и творчески път:

Пейо Тотев Крачолов е роден на 01 Януари 1878г. в Чирпан. Първоначално учи в родния си град, а после две години в Пловдивската гимназия. През 1893г. баща му го връща в Чирпан, за да започне работа като телеграфист. До 1900г. работи последователно в Стара Загора, Сливен, Гара Стралджа и Анхиало (Поморие). През този период започва да изпраща първите си стихотворения в сп. Мисъл. През 1899г. след публикуването на поемата Калиопа получава от Славейков псевдонима Яворов.

През 1900г. Яворов със съдействието на д р Кръстев се премества в София и става пълноправен член на кръга Мисъл. През 1901г. излиза първата му стихосбирка Стихотворения, която се превръща в творчески триумф. Яворов открива своята религия в борбите на македонските българи за освобождение. Става член на ВМРО и участник в две чети, приятел и съратник на Гоце Делчев. След краха на Елинденското въстание и гибелта на Гоце Делчев, Яворов изпада в дълбока душевна криза и това променя възгледите му за поезията. След завръщането си в Македония, Яворов е назначен за учител и заместник директор на народната библиотека. Още на следващата година е изпратен от тогавашния министър на просветата на специализация в Женева, Виена и Париж. В Париж поетът се запознава с френския символизъм и приема идеите му. През 1905г. се запознава и става близък приятел с Дора Габе, а от 1906г. датира любовта му към Мина. Той се запознава с нея на 22 Март (Благовещение). Тази любов става причина за конфликта му с Петко Тодоров и за разпадането на кръга Мисъл. През същата година на 06 Август на един излет до Драгалевския манастир Яворов се запознава с Лора Дренкова, която е омъжена и има дете от д р Иван Дренков. През 1907г. Яворов прекарва нови 9 месеца във Франция и Нанси, заедно с Елин Пелин. През същата година той издава втората си стихосбирка Безсъници, с което поставя началото на българския символизъм. През периода 1908 1913г. поетът е драматург на Народния театър. Издава и единственото си прозаическо произведение: мемоарите Хайдушки копнения 1909г. През 1910г Яворов изживява нова тежка криза заради смъртта на Мина в Париж. Същата година Яворов издава и третата си стихосбирка: антологията Подир сенките на облаците. Започва да пише и първата си драма В полите на Витоша. Тя е поставена на сцена 1911г., през която Яворов написва и втората си пиеса Когато гръм удари, как ехото заглъхва.

1912г. е съдбоносна за поета. Това е годината, в която се жени за Лора Каравелова и поставя началото на един драматичен и обречен брак. След множество сцени на ревност, на 29 Ноември 1913г. между 2 и 3 часа след полунощ, Лора Каравелова се самоубива с пистолета на съпруга си, а Яворов прави неуспешен опит за самоубийство.

След две съдебни дела, полусляп и изпаднал в депресия, Яворов прави втори, но успешен опит за самоубийство на 16 Октомври 1914г.

2. Трите лица на Яворов:

Яворов претърпява три метаморфози в обществения си и политически живот: