ПЕЙО КРАЧОЛОВ ЯВОРОВ

Михаил Арнаудов

Литературни наченки и възможности. - Детинство и първи поетически опити. - Признат поет; революционер в Македония. - Сърдечен живот и трагичен край. - Първи стихотворения (1896-1900). - Социални мотиви и настроения - Лична орис и разочарование. - Хайдушки епос: Гоце Делчев, Хайдушки копнения. - Безсъници (1907): нови мотиви и нови слова; европейски и български символизъм. - Прозрения: любов и мистика. - Подир сенките на облаците. - Две драми: В полите на Витоша и Когато гръм удари.

Литературни наченки и възможности. - През 1896 г. в сп. Ден [г. V], редактирано от Я. Сакъзов, се появиха две стихотворения, подписани с инициалите П. Кр.: едното от тях, Пред тъмничний зид, в кн. IX - Х, и другото, Пролетната жалба на орача, в кн. Х - Х. Никой тогава не обърна внимание на тези ранни проблески на един талант и неизвестният автор остана загубен в списанието между Надсон, превеждан от К. Христов, и социалистическия поет Д. Полянов. Несъмнено, и сам авторът замлъкна за известно време, като се отказа после от първия си опит (той не влезе в събраните му стихове) и като преработи значително втория, под заглавие На нивата. Две години по-късно същият П. Кр. - т.е. Пейо Крачолов, както наистина се именува П. К. Яворов - се явява и в сп. Мисъл на д-р К. Кръстев и то най-напред със стихотворението На един песимист (кн. VII, септември 1898) и Луди млади (кн. VIII, октомври с. г.), после с Като звездица светла във нощний мрак... (кн. II, февруари 1899), и най-сетне с лирическата поема Калиопа (кн. I, януари 1900), с подпис П. К. Яворов. В течение на 1900 г. в Мисъл се явяват между друго Великден (кн. VI), Май (кн. VIII), Градушка (кн. IX-Х), и така литературното реноме на младия поет, който дебютира собствено още в 1895 г. с две революционни стихотворения във вестник Македонски глас, бива закрепено. Като най-популярен поет в България Яворов намира бързо и издател, за да отпечата в отделна сбирка към края на 1900 тия свои неща (Стихотворения. П. К. Яворов, I. Варна 1901, изд. Стефан Георгиев). Особеното тук беше, че още в самото начало Яворов се отделяше рязко от другия току-що прославен млад поет, Кирил Христов. Срещу младежката екстаза, любовния жар или дръзкия егоизъм на своя връстник от Стара Загора, Яворов, роден в близкия Чирпан, показваше една насока на чувствителност и на идеи, по-съобразна с буйната кръв и тъмната решителност на тракийците. Всичко страстно на поривите, цялата тая песимистична лична и социална философия, внасяше странен дисонанс в поезията ни, представяна в него момент от Вазов, Пенчо Славейков и К. Христов. Нещо родствено с Михайловски, но без неговата изстъпленишка проповед и византийска словоразточителност. В замяна на всичко безформено и грубо прозаично у сатирика-памфлетист, тука се долавяше чувство за изящество и мярка, гъвък ритъм на лирическата изповед, музикален и цизелиран¹ израз, бляскава поетическа дикция. И форма, и характер на вдъхновението създаваха обаяние от една личност, съвършено непозната всред литературните кръгове. Яворов провинциалистът се наложи така най-естествено на читатели и критици, дозели някаква изключителна зрялост на вкуса и една странна оригиналност на темперамента и на темите. На него, втурналият се в поезията ни сякаш без всека подготовка и с такава завършена техника, се възложиха тутакси най-големи надежди. Той, който не показваше наглед никаква зависимост от домашната поетическа традиция и у когото известни социални тенденции влизаха в някаква нова комбинация с един индивидуален тон на излиянията, биде поставен наред с Ботев или току след него. Не