ПЕЙО К. ЯВОРОВ1

Пейо Крачолов Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) се ражда на 1 януари 1878 година в Чирпан. Баща му е занаятчия, а майка му неука домакиня.

До 1893 година е ученик в Чирпан, а през 1895 година се премества в Пловдив, където учи в четвърти и пети клас на гимназията. През 1897 година поради материални затруднения прекъсва ученето и започва работа като телеграфист в Чирпан. От 1897 до 1900 година работи като телеграфист в Сливен, гара Стралджа и Анхиало (Поморие).

През 1896 г. в сп. Ден" печата първото си стихотворение Пролетна жалба на орача", по-късно преименувано в На нивата". По това време се увлича от социалистически и народнически идеи. Но поетическите му интереси са разностранни, което не се харесва на сектантитередактори на социалистическия печат, и младият поет е принуден да търси ново поле за изява.

От 1898 г. започва да печата в списание Мисъл", където в началото на 1900 г. Пенчо Славейков му измисля псевдонима Яворов. През 1900 г. със застъпничеството на д-р Кръстев се премества на работа в София. През 1901 г. издава първата си стихосбирка Стихотворения", която получава много радушен прием и почти единодушно одобрение.

Скоро след това се впуска в организацията на македонската революция. През 1903 г. издава в София революционния вестник Дело" и на два пъти преминава границата с Македония, където участва в Илинденското въстание като войвода на чета. След разгрома на Илинденското въстание се връща в София, където активно се включва в дейността на оформения вече литературен кръг Мисъл".

През 1904 г. излиза второ издание на Стихотворения" с предговор от Пенчо Славейков, в който се чертаят новите насоки на Яворовата поезия. През 1907 г. излиза стихосбирката Безсъници", а през 1910 г. комплектува цялото си поетическо творчество в представителния том Подир сенките на облаците". От 1908 до 1913 година работи като артистичен секретар на Народния театър. Пише драмите В полите на Витоша и Когато гръм удари.

На 29 ноември 1913 г. съпругата му Лора Каравелова се застрелва и Яворов също прави опит за самоубийство. Следва една година на физически и духовни страдания, причинени от слепотата, несправедливите обществени обвинения и личната духовна криза. В резултат на това на 16 октомври 1914 година Пейо К. Яворов се самоубива.

ТРИТЕ ЛИЦА НА ПОЕТА ЯВОРОВ

В един от често цитираните си фрагменти Атанас Далчев говори с неодобрение за подчертано театралното поведение на Яворов на обществената