Алеко Константинов

Пази боже сляпо да прогледа

Синът служеше в едно от чуждестранните агентства в Цариград. Бащата, дядо

Петко Белокръвчанина, живееше в едно село в Северна България; ако и стар,

неволята го нудеше да пори с ралото гърдите на майка България, за да поддържа

бабичката си и своето бедно, жалко съществувание.

Негово високоблагородие Христофор Белокровский беше едно време сополиво,

одърпано, зацапано хлапе, което се валяше в нечистотиите на селското купище.

Консулът мина през тяхното село в този ден, когато съвършено случайно детето

беше изкъпано: изкъпано беше, защото прасето, като излязло из обраслата локва,

детето се спуснало към него, хванало го с една ръка за ухото, с друга за

четината и искало непремешю да го възседне; да го яхне не могло, но успяло да

налепи на кълчищената си ризка всичките хубости, които прасето е могло да понесе

от гнилото блато. Тогава чак майка му се е наумила, че детето има нужда от

къпане, и след като му стоварва десетина оки бой на гърба, гурнала го в коритото

с ризката заедно: първата вода се превръща на боза, втората на непрозрачна

мътилка, че трета, че четвърта, та чак петата вода се избистря и из нея изскача

едно чистичко, черноокичко, хубавичко бяло-червено момченце, с живи, хитри

очички. Седи хубавецът в натура срещу огъня, седи и майка му отстрана и му суши

ризката. Хем я суши, хем по-гледва чедото си и май-май че се съмнява дали е туй

нейното чедо, дали не е. Облича му ризката и го изважда да се припече на слънце

и да му изпощи главицата. Свършва и тази операция, причесва му косата и баш в

тази минута се зачуват звънци; от завоя изскоква един файтон и спира до тяхната

къща, на кръчмата. Консулът.

- Хайде, мама, иди сега при оня чичо - учеше майката чедото си, - иди при него

и му кажи: "Чичо, дай пет пари."

И отиде момченцето. Консулът беше извадил от чантата си закуски и си

подкрепяваше силите. Детето се изправи недалеч от масата и като захапа пръст,

следеше хапките на пътника и подсмърчаше. Консулът го забележи и зачудено впери

очи в него - за пръв път му се падаше случай да срещне такова чисто дете из

нашите села, чисто и хубавичко. То хувички ги има много, но не личат чъртите им

под нечистотиите, които покриват цялото им тяло.