За съжаление, обаче, простият преглед на статистическите данни от последните десет години сочи, че зърнопроизводството през периода е спаднало почти двойно. Осезателното съкращаване на производството неизменно се отразява и на възможностите за износ, като през последните години България губи все повече от позициите си на международните пазари, което в условията на търговски баланс е недопустимо.

Хаосът във вътрешната и външна търговия със зърно се дължи преди всичко на неориентираната и неясна политика на правителствата през последните години, на липсата на реални насърчителни мерки, които да стимулират зърнопроизводителят да създава продукция и да я изнася.

В посочения период показателите за обема на износа, вноса и производството се движат изключително динамично, което се очертава като естествено следствие от процесите, протичащи в страната. Все пак се обособяват някои общи тенденции и ясно се открояват проблемите на българските зърнопроизводители. За съжаление една от най-силно утвърждаващите се тенденции не само в търговията със зърнени култури, но и във всички останали сфери на икономиката, е нелоялната конкуренция и манипулацията, които се използват като основно средство за контрол и моделиране на