ПАВЛОВ, ИВАН ПЕТРОВИЧ (1849 - 1936)

Акад. Иван Петрович Павлов - физиолог, е творец на материалистичното учение за висшата нервна дейност на животните и човека. Работи продължително време в Петербургската медикохирургическа академия (по-късно Военномедицинска академия), а от 1925 г. е ръководител на Института по физиология при АН на науките на СССР. През 1904 г. получава Нобелова награда за физиология и медицина.

В резултат от изследванията си ученият стига до извода, че всеки организъм е необходимо да се разглежда във връзка с околната среда. Животните се приспособяват към средата чрез условни и безусловни рефлекси, които са тясно свързани помежду си. Водеща роля в живота на всеки организъм има нервната система, а у висшите гръбначни животни и човека - кората на големите полукълба.

Реакцията на външно дразнене е присъща и на животните, и на човека. Павлов я нарича първа сигнална система. Само при човека като разумно същество има и друга, втора сигнална система - реакция на дразнител дума, говор, формирал се в процеса на хилядолетното развитие във връзка с обществения начин на живот. В това е основното различие на висшата нервна дейност при човека в сравнение с животните.

Учението на Павлов за висшата нервна дейност полага началото на епоха в науката. Той изгражда голяма школа от учени специалисти и основава ново направление в изследванията на физиолозите от цял свят.