Чудомир

Павел Иванич Качулката

Чуден човек е учителят по физика Павел Иванич! Че е руснак, руснак е -

никой не го оспорва, ама дето разправя, че е емигрант, това ми се вижда

прекалено. Именно прекалено, защото, разбирам да си емигрант година,

две, три, пет, да речем, ама да се жениш в България два пъти, да навъдиш

поколения и при всеки случай да я наричаш Бълхария вместо България, това

вече изглежда съмнително. В началото я наричаше Болхария и, представете

си, тъкмо тогава, когато се въведе флайтоксът и почна употреблението му

в широки размери, взе да я нарича Бълхария. Че и след въвеждането му из

родината ни подскачат на своеволие рояци бълхи, това е факт неоспорим,

ама бива ли именно той, като национално малцинство, тъй да се каже, да

иронизира и ни излага по такъв начин? Иначе, що да си греша душата,

внимателен е човекът, учтив е и е нежен даже с учениците си. Ако някой

го ядоса нещо и трябва да му се зашлеви плесница, зашлевява му я

елегантно, грациозно някак и няма да му каже магаре, да речем, а махаре.

Все има разлика, знаете, не звучи тъй грубо, а омекчено някак и

по-нежно. Изобщо, неразберьош човек е Павел Иванич. Ту коректен и

внимателен, ту обижда държавата ни в чистоплътно отношение. А някои наши

думи просто не иска да ги научи и туйто! Не ще и не ще!

Имал един ден урок по физика в седмия клас. Урок като урок - нищо

особено. За небесната дъга щял да разправя.

Влязъл в класа, прочел дежурният молитвата, прекръстил се и той, писал

отсъствията, както е редно, закопчал си горното копче на палтото,

поокашлял се и започнал.

И щом започнал, уплел се като коте в прежда и не можал да си спомни

думата дъга.

- Гаспада - рекъл, - днес ще гаворим за то небесно явление, значит, что

наблюдава се, кагда дожд валит на една страна и солнце греет на другата.

Хубаво, ама нали забравил името на явлението!

- Това явление - рекъл, - гаспада, значит... значи... чорт!... Не магу

спомнит си! Това явление... Това... Ну, скажите, чорт возми, как казва

се по бълхарски явление, каторое наблюдается... след дожд! Скажите,

пожалуйтес... След дожд...

- Качулка - обади се моментално от третия чин Кочо Маслинката. - След

дъжд - качулка!

И сам се уплашил от думите си, седнал, сгушил се на чина и запоглеждал с

едно око само.

- Вот, так! Качулка! Харашо! Блахадаря. Седнете!

И продължил с увлечение по-нататък:

- Качулката, гаспада, състоит се от концентрични полоси, тоест ивици, от

разни цветове на солнчевия спектър, като самата, най-долната е морава, а

най-горна - червена... При силен дожд, гаспада, качулка станат две -

втора, значит, концентрично разположена спрямо первая, обаче с аборотное

разположение цветов. Общий център на двете качулки, гаспада, намирается

в продължение линия-съединение центъра на солнце с окото на наблюдателя.