Патриархалният свят в повестта Преди да се родя

на Ивайло Петров

В повестта Преди да се родя Ивайло Петров ни предлага един нестандартен стил на повествование разказ за всичко преживяно от все още неродения човек. Това е един необичаен поглед към традициите, миналото, към семейството и рода. Йордан Йовкоов цочи Добруджа и нейните хора за пример докато Ивайло Петров прави точно обратното. Читателя вижда като през криво огледало патриархалният бит неговата изостаналост,безпросветност и ограниченост. Благодарение на лекия и непринуден хумор авторът внушава без болка и озлобление истини за един свят,осъден да остане в миналото.

Повестта Преди да се родя представлява един преобърнат космос на патриархалното общество. Ивайло Петров последователно рисува картината на селския бит, като същевременно представя своя обективен, но и иронично-съпричастен поглед към този бит, част от който е и той самият. Тази съпричастност е по скоро бунт към изостаналостта на този затворен, бавно променящ се свят, живеещ по утвърдени от векове навици. Иронизирайки преобърнатата картина на родовото време, авторът отрича невежеството, ограничеността и грубостта. Селският бит е изпълнен с примитивни и глупави хора, с нечистоплътност и грубост, невежество и духовна недоразвитост.

В повестта Преди да се родя,Ивайло Петров представя селото в различна светлина от тази,която представят Елин Пелин и Йордан Йовков.Двамата класици имат различни стилове на писане.Те разкриват вечното и универсалното в селото.Докато Ивайло Петров прави точно обратното.Той преобръща тази представа за селото. Бавно,стъпка по стъпка, той рисува картината на селския бит като същевременно представя своя обективен, но и иронично-съпричастен поглед към този свят, част от който е и той самият. Иронизирайки преобърнатата картина на родовото време, авторът отрича невежеството, примитивността и грубостта. Преди да се родя съдържа пародия на селската идилия не защото авторът я отрича, а просто защото тя не