Георги Иванов Евтимов фак. 11092;

V^-та група; I^-ви курс;

специалност българска филология

ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ГРИГОРИЙ ЦАМБЛАК И КОНСТАНТИН КОСТЕНЕЧКИ

Литературната дейност в Търново, което е столица на Втората българска държава има своите исторически корени. Тези корени се намират в обществено-политическото развитие на България през XIII^-ти XIV^-ти век, в създаването отново на една независима държава, която преминава по сложни пътища, от възход към разруха. В политическата история на Търновска България застават начело забележителни и ярки владетели като Асен, Петър, Калоян, Иван Асен II, Иван Александър и Иван Шишман. В бурните времена се появяват смели народни водачи като Ивайло, а през последните десетилетия на XIV^-ти век се водят героични битки срещу силната османска военна офанзива. Отговорите на въпросите, свързани с това как е бил изграден град Търново и как е изглеждал той със своите крепости, дворци, църкви и манастири, са от компетенцията на историците. За нас е важно да отговорим на следния въпрос, а именно - защо и кога Търново се превръща в средище на средновековната българска литература. Столицата на Втората българска държава се превръща в център на литературния живот на страната, което съвсем не изключва съществуването на оживена книжовна дейност и в други селища и манастири. Днес вече е добре проучено географското разпространение на книжовния живот, грижата на държавата и в частност на нейните владетели за развитието на културата, както и тясно свързаното с развитието на тази култура меценатство (някои произведения, посветени на меценатите будят голям интерес в науката). Владетелите изготвят дарствени грамоти на църкви и манастири (например Иван Шишман на Рилския и на Драгалевския манастири). Създават се и царски библиотеки. Грижи за развитието на книжовното дело полагат и търновските патриарси. Когато насочваме вниманието си към книжовния живот в и около Търново през XIII^-ти XIV^-ти век, най-често говорим за Търновска или Евтимиева школа. Животът на Евтимий, чието име се свързва неразривно с развитието на българската книжнина в един изключително тежък и драматичен период от българската история, е изпъстрен с редица препятствия. Св. Евтимий е роден около 1320 -1330 год., вероятно в Търново и според някои изследователи произхожда от знатен род. Някои учени дори са на мнение, че Евтимий е от изявената фамилия Цамблаковци. Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски около 1350 год. Евтимий постъпва в Килифаревския манастир. По-късно Теодосий Търновски го определя за свой пръв помощник и през 1363 год. двамата заминават заедно за Цариград. Скоро след пристигането им там Теодосий