Паскал и неговите мисли за човека

Френският философ Блез Паскал (1623 1662) е един от най-видните мислители на седменадесети век. Освен с философия Паскал се е занимавал с физика и математика (изобретател е и на първата сметачна машина), той е един от най-ярките примери за ранна и преждевременна надареност, на една изчакваща собствените си резултати нетърпелива гениалност. Основните философски виждания на Паскал са написани в книгата Мисли. В нея той определя и своето виждане за човека и човешката природа.

Паскал живее във века, чиято първа духовна харектеристика е суровото господство на разума. Ако някой век има право да напише на емблемата си Разум това е сеемнадесетия векът на рационалистите.

Според Паскал човекът е средина. Средината чертае границите на съществуването му, предопределя много от неговите възможности, насочва неговото поведение.

Човек е средина най-напред в физически смисъл. Ако човек погледне на Земята само като на точица в огромната орбита, която тя описва, а на тази огромна орбита като на точица в сравнение с орбитата на кръжащите в небесния свд светила, ако по-нататък с помощта на фантазията си разбере, че целия свят е само незабележима чертица от необятната вселена една сфера, чийто център е навсякъде, а периферията никъде, тогава той не може да не се види загубен в затънтеното кътче на всемира, залутан в