Гео Милев

Парсифал

Пак тия ранните умори,

пак тая странната печал:

о Парсифал! о Парсифал!

загуен в призрачни простори -

тъй морнобял и цял в печал!

Сърцето на светия Лебед

обагри твоята стрела -

и над сломените крила

отмина горд и тих - без трепет -

грехът на твоята стрела.

Викът на пурпурната плът

те грабва в стръвните си мрежи

и с черни пламъц бележи

посоката на твоя път,

заплетен в сладосните мрежи:

Там болний зов на вековете

чъртаеш ти в бездомен кръст

- над тебе бди тревожен пръст -

и не вести свети привети

връх твойта гръд извезаният Кръст.

Ти слагаш траурен венец

върху челото си - и с болка

съзнаваш свойта горка слава:

"Аз се казвам Съвършен Глупец,

а майка ми - Сърдечна Болка."

А там дълбоко в лесовете

- далеч - звъни Светият Грал

(о Парсифал! о Парсифал!)

и гасне - зов на вековете -

бездомен спомен и печал.