Парламентарна правителствена система

Резюме: Демокрацията е най-лошата държавна форма, с изключение на всички останали - този цитат принадлежи на британския премиер Уинстън Чърчил. Той ни насочва към най-същественото: Никъде няма перфектна демокрация, но въпреки критиката от всички страни, демокрацията е най-успешната форма за мирно решаване на конфликтни ситуации. И навсякъде по света, в различните региони и системи, хората се осланят на нея.

Ключови думи: разделение на властите, правителство, Монтескьо, парламентарно мнозинство

Монтескьо - най-погрешно разбираният теоретик Дискусията за разделението на властта не започва с Монтескьо. Нейното начало е в гръцката Античност и то не се прекъсва през Средновековието. Монтескьо (1689-1755) значително изпреварва своя предшественик Джон Лок (1632-1704) като спомага за пробива на идеята за разделението на властта. Представите на Монтескьо за правилата за разделение на властта са описани в глава 6 на том 11 от неговата творба "В духа на закона", която се появява за първи път през 1748г. в Женева. Тук е изложена и основната идея на неговата теория, която често бива цитирана: "Всичко би било изгубено, ако само един човек, или група от хора, биха упражнявала тези три власти върху народа: властта, да се издават закони, те да се прилагат, и да се осъждат престъпления или лични спорове".

Без стриктно разделяне на властите Често срещаното мнение, че Монтескьо е имал предвид цялостната независимост на трите власти, изпълнителна, законодателна и юридическа, не може да се подкрепи. Точно обратното, в споменатата 6-та глава се срещат голям брой "разчупващи властите" и "смесващи властите" правила. Монтескьо например признава абсолютното право на вето на монарха, като носител на изпълнителната власт, срещу решения на законодателната власт, за да се избегне опасността тя да стане "деспотична". На парламента Монтескьо отсъжда правото да надзирава това, дали изпълнителната власт правилно изпълнява законите. Освен това парламента има правото да подложи министрите и служителите на краля на съдебно дело, когато те действат срещу законите. Монтескьо възлага на горната камара освен законодателни решения и решения от съдебната сфера. Благородниците биват съдени не от нормалните съдилища, а от първата камара на парламента, за да бъдат съдени не от завистници, а от равнопоставени.

По логиката на тези примери Монтескьо не залага на стриктно разделение на властта и не се позовава само на институционални