Парите универсалният герой без име и без възраст

Пари, пари. . . пари! Колко много означава тази дума за съвременния човек и колко рядко се замисляме за нейното присъствие в живота ни. Дали някой от нас си дава сметка, че те движат световните събития и нашето съществуване от появата им в древността до наши дни.

Този универсален герой е без име и без пол, но е важен инструмент за постигане на обществен или личен успех. Не случайно често си задавеме въпроса:Успех! Но на каква цена?

Всеки знае, че парите са средство за съществуване и мечтае да има достатъчно парички за да живее щастливои спокойно, но не усещаме, че те изместват всичко от нашия живот и ние ставаме зависими от тях. Една стара поговорка гласи:Бедността не е порок, но ние днес се съмняваме в това твърдение, защото беднотията обрича хората на глад, мизерия и смърт. Дядо Горио, както и други герои от художествената литература са доказателства за това, че парите носят и голямо щастие и безпределно нещастие, те определят и възхода и падението на човешката личност. Или както казва Волтер Когато стане въпрос за пари , всички сме от една рилигияТе не миришат, нямат име, нямат пол, но носят усещане за благосъстояние и сигурност. Те разделят хората на бедни и богати, гладни исити, нещастни и щастливии и всеки от нас знае, че парите са необходимост- да се храниш, да се обличаш, да се лекуваш, да учиш или да се забавляваш...

Опитваме се да разграничим материалното от духовното, но забравяме, че хубавата книга, хубавият филм или театър, екскурзията до исторически паметник струват пари, имат цена, която понякога е непосилна за нас т. е. С пари в рая, без пари по края.

Забавно и същевременно страшно е да мисли човек за парите и за тяхното въбдействие върху развитието на обществото. Рокфелеровци винаги е имало и ще има, но най-тъжно е, че те определят правилата на играта, наречена живот. Политика, икономика, обществено управление, тероризъм...и още купактуални понятия са подчинени само и единствено на безименния герой, наречен просто ПАРИ. А ние... малките хора трябва да се опитваме да бъдем ЧОВЕЦИ- с морал, с нравственост, етични и ...прагмотични. Да се радваме на малкото, което имаме, да се обичаме ида се усмихваме на красивото, което откриваме в нашия безкрайно сив и монотонен делник, пренебрегвайки универсалния герой, без име и без пол.

*************************************************************