Парите и финансовия мениджмънт. Управление на парите във фирмата. Капиталова и финансова структура на фирмата. Основни техники на финансиране на фирмата

Пари е всяко нещо което се използва и приема за закупуване на стоки и услуги и за уреждане на дългове. Те имат функции на разменно и разчетно средство и средство за натрупване. Парите са ликвиден актив. Те имат продуктивност от употребата, продуктивност от използването им като резерв за запазване на стойност и продуктивност от икономия на време и разходи. При управлението на богатството се приемат изискванията за продуктивност, ликвидност и сигурност. Бъдещата стойност на паричния поток е нарастналата стойност след ен периода и лихвен процент. Осъвременената стойност е равна на бъдещата стойност по дисконтов фактор. Чистата съвременна стойност се изчислява като сегашната стойност се намали с чистите инвестиционни разходи. Вътрешната норма на възвръщаемост е нормата на възвръщаемост при която чистата осъвременена стойност е = на 0. Индексът на рентабилност е отношението на осъвременената стойност на бъдещите парични приходи към чистите инвестиционни разходи. Необходимо е всяка фирма да има ликвидност. Точното количество на оборотни пари зависи от спецификата на дейността дали постъпват редовни парични потоци или има неравномерност на постъпленията. Високоликвидни активи са пазарните ценни книжа съкровищни бонове, полици, банкови акцепти, депозити, сертификати. Оборотните пари се управляват чрез наблюдаване на сметките и касови записвания. Оптимално количество пари е това за което не е необходимо нито покупка нито продажба на пазарни ценни книжа. Управлението на портфейла е свързано с очаквания за оптимална комбинация на ликвидност, риск и доходност на ценната книга. От капиталовата структура зависи равнището на капиталовите разходи, финансовите резултати и възвръщаемостта на собствения капитал. Израз е на съотношението м/у собствения и заемния капитал. Собствен капитал е акционерният капитал, резервите и неразпределената печалба от минали години. Бизнеса може да разчита на собствен капитал или облигационни заеми, кредити, привилегировани акции. Ако доминира собственният капитал то бизнесът функционира добре. Съществува средна капиталова структура от 25 55% дял на собствения капитал. Оперативния риск е свързан с промяната на рентабилността в резултат на промяна в обема на продажбите. Финансовият риск произтича от включването на дългови източници на финансиране. Съвкупността от всички части на капитала и зависимостта м/у тях формира финансовата структура. Тя обхваща всички източници на финансиране. Основните принципи при изграждането на финансовата структура са: чуждите капитали да са два пъти по-малко от собствените; рисковите начинания да се финансират от собствени източници; формиране на чисти оборотни капитали. При консервативния подход за формиране на финансовата структура дълготрайните активи, краткотрайните активи и част от временната потребност се финансират от постоянни източници. При умерения подход ДА и краткотрайните активи се финансира със собствен капитал; дългосрочните заеми и временната потребност с краткосрочни източници. При рисковия подход ДА и част от минималното равнище се финансират с постоянен капитал, а останалата част на минималното равнище и временната потребност с краткосрочни източници. Самофинансирането се осъществява от резултатите от собствена дейност печалба, амортизации, провизии за разходи, обезценка на запаси и резерви. Формиране капитала на фирмата първоначалното финансиране е основния капитал. Увеличаването на капитала на дружеството е процес на разрастване на собствените фондове чрез вноски в пари, натура, включване на резервите. Намаляване и амортизиране на капитала чрез доброволно или принудително обезсилване на акции, изплащане на акционерни дялове. Други техники за финансиране са облигационния заем и лизингът. Инвестирането е процес на насочване на