Парите цел и средство

(Литературно есе върху романа Граф Монте Кристо и романа Дядо Горио)

Парите символ на власт, мощ, благосъстояние. Социалното животно човек винаги се е стремял към тези идеали оцеляване, себедоказване и добър живот и респективно власт и неограниченост, независимост. В обществото всичко това без пари е непостижимо. Оттам идва и константната жажда за богатство на човека, откакто се е зародила цивилизацията.

Още в древността хората използвали ценности за размяна при покупко-продажба на стоки. Оттогава чак до наши дни като най-стойностна стока е познато златото. Откакто свят светува човекът бленува за блясъка и звъна на благородния метал. Проблемът за човешлата алчност не е от вчера. Още в ХХ век Балзак разглежда въпроса в романа си Дядо Горио. Романът представя парижката действителност през погледа на автора, но изложен схематично в пансиона на мадам Воке.

Златото и парите за едни са цел, за други средство. Целящите богатство виждат в него сигурност, независимост, охолство, дори щастие. Героят на Балзак, дядо Горио, е човек вече на преклонна възраст, който на младини чрез машинации и измами слага ръка върху богатството на своя господар. Той обаче желае златото не за себе си. В стремежа си да осигури щастие и сигурност на своите обични дъщери, той им прави една лоша услуга. Децата, вече пораснали жени, отгледани в лукс и охолство, губят своите морални ценности, заслепени от блясъка на златото. За жалост, това не е просто художествена измислица. Веднъж подлъгани от лукса и охолството. Хората забравят да живеят истински. Човекът в стремежа си към разбогатяване, като че ли все повече и повече оскотява и забравя по-дребните и делнични сладости на живота. Един философ бе казал: Парите могат да купят къща, но не дом; огнище, но не топлота; легло, но не и сън.... Ето защо в непрекъснатата социална въртележка, човек губи себе си, своя лик. Човекът става роб на идеала. Парица е царица. Но силата на златото би могла в подходящите ръце да бъде и използвана. Умният би могъл да използва тази непрестанна алчност като свое оръжие и наистина да получи власт. Такъв е случаят с литературния герой на Дюма-баща, граф Монте Кристо. В рамана