ПАРИЧНО-КРЕДИТНА ПОЛИТИКА

Задачите на парично- кредитната политика.

Ролята на участващите в нея институции.

Инструментите на парично-кредитната

политика. Еефективност и цели на нпарично-

кредитната политика.

. В теорията е доказано, а практиката по безспорен начин потвърждава, че нерегулираната дейност на търговските банки съдейства за появата на циклични колебания в деловата активност. За търговските банки е изгодно да разширяват паричното предлагане в период на инфлация и да съкращават предлагането на пари с цел осигуряване на ликвидността си през периоди на депресия. Затова Централната банка като банка на държавата използва различни инструменти и методи за регулиране и контрол на търговските банки с цел да противодейства на процикличните тенденции.

Ролята на държавата в тази област е изключително голяма. Посредством централната банка тя участва активно в управлението на икономическата активност.

1. ЗАДАЧИ НА КРЕДИТНО-ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА

Централната банка носи отговорност за състоянието на паричната и банковата система. Затова тя разработва и регламентира основите на политиката на банковата система в областта на паричното и кредитното дело. Централната банка в своята дейност не се ръководи от стремеж за печалба, а провежда мероприятия, регламентирани от Управителния й съвет в съответствие с икономическата политика на държавата..

Основна цел на централната банка е да създава с помощта на своите инструменти необходимите условия за повишаване равнището на производството, осигуряване на пълна заетост и намаляване на темпа на инфлация. Кредитно-паричната политика намира краен израз в изменението на паричното предлагане с цел стабилизиране на производството, заетостта и равнището на цените. По-конкретно кредитно-паричната политика предизвиква увеличаване на предлагането на пари по време на спад в производството с цел поощряване на разходите и, обратно, ограничаване на паричното предлагане по-време на инфлация във връзка с необходимостта от ограничаване и на разходите.

Обемът на паричното предлагане се променя чрез регулиране от страна на централната банка на размера на свръхрезервите, т.е. на свободните резерви на търговските банки. Тези резерви, както е известно, имат решаващо значение за създаване на пари от банките. В рамките на свръхрезервите търговските банки предоставят нови кредити и купуват ценни книжа, правейки на тази основа пари и депозити.

Посредством покупката от търговските банки, предприятията и населението на държавни ценни книжа, представляващи част от държавния дълг, централната банка въздейства за увеличаване на свръхрезервите й и естествено на способността им да създават пари чрез предоставяне на кредити. Някои от тези облигации могат да се закупят и направо от бюджета, но обикновено това се прави на открития паричен пазар от търговските банки, предприятията и населението. Макар че държавните облигации са съществен източник на доход на централните банки, непосредствената