Парична политика

Активът на всяка банка включва:

- налични парични средства,с които разполага - част от тях са свободен резерв,а друга-задължителен.

- закупените от нея ценни книжа

- отпуснатите заеми на други институции

Пасивът на банката включва всички нейни задължения - към депозанти, към акционери.

Банките отпускат кредити за сметка на нарушаване на формиралия се резерв от депозити.Така те образуват пари и оказват влияние върху паричната маса.Паричната маса е количеството пари в обръщение и направените депозити в банките.Количеството пари в обръщение са всички средства за разплащане,които са в населението извън банките.

Паричната политика на централната банка може да бъде експанзивна и рестриктивна. При експанзивната парична политика при постоянна крива на паричното търсене увеличаването на паричното предлагане води до намаляване на лихвения процент.В резултат се увеличава инвестиционната активност и съвкупното търсене. Рестриктивната парична политика се формира при опасност от развитие на инфлация и при икономически подем - ограничава се предлагане на пари, насочено към овладяване на инфлацията,при пълна заетост на икономиката.

Основни цели на паричната политика са :

- постигане на постоянен дългосрочен икономически растеж

- постигане на висока степен на заетост

- постигане на стабилност на цените

- постигане на стабилност на лихвения процент

- постигане на стабилност на валутния курс

- постигане на стабилност н финансовите пазари

Инструменти на паричната политика:

- операции на открития пазар-обхващат покупко-продажбата на държавните ценни книжа така,че да се изменят мащабите на паричното предлагане

- изменения в задължителната резервна норма-в резултат се променя възможността на търговските банки да извършват кредитни операции

- дисконтова политика - дисконтов процент е този,по който централната банка отпуска кредити от търговските банки.

Ефекти от паричната политика

-в класическия модел-паричната политика в този модел се преценява от гледна точка на количествената теория за парите и използването на количественото уравнение на размяната.MV=РУ. Според нея изменението в паричното предлагане не засяга реалните икономически величини. То се отразява само върху нарастването на цените.

-паричната политика в кейнсианския модел-според него чрез паричната политика може да се влияе на лихвения процент и по този начин тя е инструмент за стимулиране на икономическата активност главно чрез изменения в инвестиционната активност.

-монетарски подход - според него усилията трябва да се насочат не към лихвения процент,а към ефективен механизъм на парично предлагане.Необходимо е паричната политика да бъде подчинена монетарното правило,което изразява необходимостта паричното предлагане да расте стабилно с 3-5% годишно - с колкото се разширява потенциалното равнище на икономическото производство.