Парче земя, а в него е отразено цялото ни отечество

Есе

Още от древни времена нашият народ е сплотен и силен. Селен да се бори и побеждава. Силен да разпали огъня на едно буйно племе в чийто вени тече кипяща кръв, готова да бъде пролята, да създаде едно огнище нашето българското. И този пламък, искрица, жар всеки от нас носи в сърцето си.

Когато отварям старата, дебела и с пожълтели страници книга история, виждам тя колко е мъдра. Аз чета за един народ, едно юнашко племе, изстрадало, събрало в себе си горчивината на живота. Чета за велики царе, които така незабелязано си отиват също като слънчев лъч, засенчен неочаквано от буреносен облак

Чета и се вслушвам в 13-вековната приказка за българския народ. Той е малък, но горд горд, че го има, че е такъв, че е оцелял на тая изпръхнала земя, разтърсваща от конски копита и нежелани поробители.

Разлиствам страниците на забравената книга венец от истини, записани някога, навярно от нечия неукорна ръка. И пред мен се открива правилният път сред безбройните криволици. Той е труден и каменист, но народът ни не е загубил надеждата. И именно тая надежда, след толкова тежки години на робство, то кара да се осъзнае и да отхвърли игото. Нито мъките, нито злият тиранин го спират. Тъмният, непознат тунел, който трябва да извърви също. Те само са цената, която българинът заплаща с вярата си. Доказали са го много велики личности, оставили светлите си идеи в националната ни памет, като Левски, Ботев, Каравелов, Паисий, Софроний, готови да пожертват живота си, да прекъснат земния си път за един народ, изстрадал, свикнал на лишения и мъки народ, който има воля и сили. Сили да победи и да се защити! Воля да оцелее! Народ претърпял безмилостния кръговрат на живота още в зората на своето съществуване.

Трогателна, покъртителна, съзерцателна е понякога съдбата на българина, задъхващ се от болка, гняв и ненавист пред османското владичество.

Нека носим и още срама по челото,

синина от бича, следи от теглото,

нека спомен люти от дни на позор

да висне нат облак в наший кръгозор.

Много са битките на безсрамните гяури. Не пресъхващи са сълзите на майка и любими, плачещи над тялото на още един бунтовник, дръзнал да оспори турската власт и решил да живее с тревогите на родината, отразяващи се болезнено в неговотосърце