ПАРАТЕКСТ И СМИСЪЛ ВЪВ ВАЗОВАТА ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ

Снежана Великова, Страшимир Цанов

Епопея на забравените е творба с огромно значение за представите ни за изграждането на националната идентичност на българите и за същността на Възраждането. Цикълът оди е първостепенен фактор за структуриране на националноисторическата ни митология (необходимо ли е да повтаряме тезата, че повечето българи формират в съзнанието си образите на Левски и Раковски на основата не на учебниците по история, а на Вазовите текстове). За Епопея на забравените е писано много. Но функциите на паратекстовете, ограждащи дванадесетте Вазови оди, остават извън изследователските интереси на научната общност. Именно те са обект на анализ в настоящата работа. Поетиката на паратекстовото смислоизграждане на Епопея на забравените е изключително интересна - и сама по себе си, и като средство за вникване във възрожденския дискурс и литературата на 80-те години на 19. век.

Паратекстовете могат да се разглеждат като помощни текстови структури, принадлежащи към нормите и конвенциите, чрез които дадена дискурсивна практика регулира и контролира продукцията, рецепцията и дистрибуцията на текстовете. Паратекстовите единици задължително се прикрепят към същинския текст, за да организират неговата реализация в публичната комуникация. Организиращата им функция се осъществява в няколко посоки - те вписват знаковия продукт в ситуацията на общуване, социологизират текста, т.е. превръщат го в част от социалното пространство, изграждат общата рецептивна и интерпретативна рамка около основния текст. Локализирани на границата между вътрешното и външното поле на текстовите образувания, допълващите знакови образувания създават възможност за отварянето на смисъла на текста към извънтекстовия свят и обратно - за нахлуване на извънезиковата реалност в света на знаковото произведение.

А. Паратекстове заглавия

Заглавието на даден текст е такъв тип паратекст, чиято основна функция е да впише основния текст в социалната дейност, реализираща се чрез него, като обозначи денотативната област, превърнала се в предмет на общуване. Освен това насловите служат за идентифициране на семиотичните образувания като автономни знаци, циркулиращи в социалния локус; за фиксиране на вниманието на адресата и съответно за създаването на определена рецептивна нагласа; за изграждането на адекватен, макар и твърде общ, интерпретативен подход към текста.

Вазовият цикъл обединява дванадесет поетически творби и всяка една от тях може да се възприема едновременно като самостоятелно произведение и като единица от общата структура на макротворбата Епопея на забравените.

Заглавията на отделните стихотворения назовават личност, личности, човешки групи (Опълченците на Шипка) или символни за българския народ дати (1876), които са обект на възхвала и са идеализирани като образец за всеотдайно и героично служене на отечеството.