Джоузеф Хелър

Параграф 22

Остров Пианоза се намира в Средиземно море, на осем мили южно от Елба. Той

е много малък и на него очевидно не би могло да се случи нито едно от описаните

събития. Подобно на мястото, където се развива действието, героите в този роман

също са измислени.

Имаше само една засечка... и това беше параграф 22.

"На майка ми, на жена ми Шърли и на децата ми Ерика и Тед"

1. ТЕКСАСЕЦЪТ

Това беше любов от пръв поглед.

Щом видя военния свещеник, Йосарян веднага се влюби лудо в него.

Йосарян бе постъпил в болницата поради болки в черния дроб и насмалко да се

окаже, че страда от жълтеница. Докторите бяха озадачени от обстоятелството, че

болестта не е точно жълтеница. Ако излезеше жълтеница, можеха да го лекуват. Ако

не излезеше и му минеше, биха могли да го изпишат. Но почти беше жълтеница и

това ги объркваше през всичкото време.

Всяка сутрин при него идваха трима енергични и сериозни мъже с дейни уста и

бездейни очи, придружени от енергичната и сериозна сестра Дъкет, една от

сестрите в отделението, която не обичаше Йосарян. Те поглеждаха закачения на

леглото лист, на който бе отбелязана температурата му, и припряно го разпитваха

дали чувствува болки. Изглежда, се дразнеха, когато им казваше, че положението

му е все същото.

- И все още не сте ходили по нужда? - питаше полковникът.

Докторите се споглеждаха, когато той поклащаше глава.

- Дайте му още едно хапче.

Сестра Дъкет си записваше да даде на Йосарян още едно хапче и четиримата

минаваха на следващото легло. Никоя от сестрите не обичаше Йосарян. Всъщност

болката в черния дроб беше минала, но Йосарян си мълчеше и докторите не

подозираха нищо. Подозираха само, че ходи по нужда и не казва никому.

В болницата Йосарян имаше всичко, което желаеше. Храната не беше много лоша

и му я носеха в леглото. Имаше и извънредни дажби прясно месо, а през горещите

часове следобед на него и на всички други поднасяха изстуден плодов сок или

изстудено мляко с шоколад. Освен докторите и сестрите никой не го безпокоеше за