ПАРАЕЗИКЪТ, МИМИКИ И ЖЕСТОВЕ НА БАЙ ГАНЬО

Повтарящите се дейдтвия и реакции открояват най-специфичните жестове ,мимики ,пози ,интонаии ,които уплътняват представата за социалното му поведение и го индивидуализират като характер. Те извличат на повърхността информация за отношение и емоции като правят видима истинската същност на неговата природа ,като успоредно с речта допринасят за ярката колоритност на образа.

Г.Константинов ,И.Мешеков и Б.Ничев смятат ,че в голяма степен поведението на героя е обусловено от развития до крайност инстинкт за самосъхранение ,които се проявява в поччш болезнена мнителност и подозрителност.Визуално-пластичното обективира движението на психичните изживявания-страх от посегателство ,а недоверието е външна проява на защитен рефлекс насочен към съхраняване на тялото като "сейф/ по В.Стефанов/.Позата придобива смисъл на отбранително действие ,насочено да парира всеки опит за пробив в територията на Своето.Тя онагледява логиката на героя ,който агресивно връхлита към чуждото /страна ,дом ,интимен свят/ ,но не допуска атаки в обратна посока.Същевременно се носи смисълът на съзнателно избрана позиция -улеснение в симулативното приобщаване/по В.Стефанов/ към чуждата среда.Измерени слрямо собствения му лакът ,хората около него са превърнати в обекти-стъпала ,които или трябва да прескочи /за да не поподне в капана па човешката си доверчивост/ ,или да използва-стъпвайки в/у тях по пътя към идеала си:"вечното наше земно доволство" чрез келепир.

Невярата в почтеността на другите е илюстрирана и от жеста с вербално значение "Дай!Върни рестото! " -шаване на пръстите към адресата /касиерката в къпалнята ,берберина/ ,който е своеобразна застраховка с/у всъщност несъществуваща опаоност и неволно поражда гняв и презрение в тези ,към които е адресиран.Дори когато е в Бгьлгария и мисълтаму ,необременена от това ,как да се опази от посегателствата на "чужди те" ,е концентрирана към спечелването на изборите ,благоразумно и предвидливо държи ръце в джобовете си ,защото предварително установеното му убеждение е:"Хелебетя ,ще бръкне някой хайдучага -отиде кесията."Нали си знаем стоката" е реплика ,която го държи нащрек.Нали и народът ни казва :Един гледа сватба ,друг-брадва.Аналогичен смисъл има и мимиката "прави сметка с вежди" в дома на Иречек ,чийто словесен превод/"По немски нещо си продумаха ,кой знай !Ама не вярвам.Най-сетне министър е бил у нас.Абе то и министрите не са стока,я.Ама за тогоз не ми се вярва"/ ,чертае извивките на една пъргава мисъл.Тази мисъл с еднаква лекота прескача национални граници ,социални параметри старателно прехвърля всичко "за" и "против" и в крайна сметка стига там ,откъдето е тръгнала -от съмнение то.Изградената комплексна конструкция от поза ,жест и мимика конкретизира смисъла на неизказаното гласно /но установено като правило/.Тяхната повторяемост различни ситуации ,но с еднакво значение ,разкрива една от най-опроделящите черти в характера му.

Система от значения създават и жеотове които са най-точно указание за самочувствието на персонажа и визуализират усилията му за себедоказване.В банята той удря по влакнестите си гърди и "вика