ПАРАБИОЗА

Големият руски физиолог Введенски показа, че под влияние на най-различни дразнители в зависимост от силата, честотата и продължителността на действието им нервът изменя своите физиологични свойства, включително до пълно прекъсване на възбудимостта и проводимостта си. При много силни, много чести или много продължително действащи, макар и слаби дразнители участъкът от нерва, върху който те действат т. нар. алтериран участък, изменя своята възбудимост и проводимост. Вследствие на това ефектът от протичащото по нерва възбуждане е различен и зависи от дълбочината на функционалните изменения в алтерирания участък (фиг. 354). Тези изменения

преминават през няколко последователни фази, които Введенски нарече парабиотични фази, а самото състояние на променена възбудимост и проводимост парабиоза. Първата фаза Введенски нарече уравнителна фаза поради това, че различните по сила дразнители започват да предизвикват еднакъв ефект. Ако постоянно действащият дразнител продължава да действува, измененията във функционалните свойства на нерва се задълбочават още повече и се идва до втората парабиотична фаза, наречена парадоксална. Тя се изразява с това, че ефектът от слабите Дразнения се оказва по-голям от ефекта на силните. Най-сетне при много продължително действие на парабиотичния дразнител се идва до третата, крайна фаза, наречена задръжна, при която независимо от силата си дразненията остават без ефект: всички идващи към парабиотичния алтериран участък възбудни нервни импулси се задържат и не се разпространяват по дължината на нерва.

Според Введенски, когато парабиотичният участък премине в своята крайна задръжна фаза, той е загубил напълно способността да се възбужда под влияние на постъпващите към него дразнения и да ги провежда по дължината си. Следователно под влияние на постоянно действащия парабиотичен дразнител в алтерирания участък от нерва е възникнало едно стоящо, неразпространяващо се и неколебаещо се възбуждане. Това именно стоящо и неколебаещо се възбуждане, загубило способността си да се разпространява по дължината на нерва, Введенски нарече задържане.

Създавайки учението за парабиозата, Введенски можа да покаже родствената, генетичната връзка, която съществува между двата основни нервни процеса възбуждането и задържането. Според него възбуждането и задържането не са два различни и независими един от друг процеси, а се намират в неразривна връзка един с друг и могат да преминават един в друг. Под влияние на различните по сила, честота и продължителност дразнители възбуждането, преминавайки през редица междинни фази, преминава в задържане.

Парабиозата е един обратим процес, поради което тъканта може да възстанови своите изходни функционални свойства, а следователно и да провежда възбудния процес без декремент, като преминава през същите междинни фази, но в обратен ред. Ако обаче дразнителят е толкова силен или продължително действащ, че се премине границата на обратимостта, се идва до умиране на тъканта на нерва до некроза, и следователно до патологоанатомично, а не до функционално прекъсване на проводимостта.