ПАПРАТОВИ РАСТЕНИЯ

Растенията от клас Папратови спадат към отдел Папратовидни растения. През развитието им се редуват полово и безполово поколение, които са напълно самостоятелни. Половото поколение (предрастъкът) е малко (рядко повече от 1 cm), пластинковидно или грудковидно. Безполовото поколение е едро, със стъбло, листа и корени. По долната страна на листата има спорангии (кутийки) , в които се образуват спори. От тях се развива полово поколение с полови органи. Най-стари представители на клас Папратови са намерени в пластове, отложени преди около 400 млн. г. Папратите произлизат от безлистни растения. Първите папрати са тревисти, но по-късно се появяват дървесни видове. Връх в еволюционното си развитие достигат през карбон (преди около 350 280 млн. г.) и тогава участват в образуването на първите гори на Земята. Днес са установени около 10 000 вида. Разпространени са почти изключително върху сушата. В умерената зона те са само тревисти растения. Единични дървесни видове се срещат само в тропичните райони.

Папратите са относително добре приспособени към условията за живот (имат корени, проводяща и механична тъкан, кутикула и устица), но за оплождането им е необходима вода. Ето защо те се срещат предимно по влажни и сенчести места. По същата причина в еволюцията папратовидните са изместени от семенните растения. Най-голямо разнообразие от тях има в топлите и влажни тропични и субтропични райони.

Измрели дървесни видове образували висококалорични каменни въглища. Съвременните папрати нямат стопанско значение (някои видове се използват за получаване на лекарства, за украса и др.).