Панонски легенди

Панонски легенди е общото наименование на житията наКирил и Методий. Двете жития взаимно се допълват като това на

Методий е много по-кратко от кириловото. Обяснението се крие не само в отсъствието на полемични беседи, а и в това, че малкия

брат е канонизизиран по-рано и неговото житие е написано първо.

Вероятното авторство авторсвто се приписва на Климент Охридски, който е най-талантливия техен ученик. Фактът, че книжовникът

е познавал лично светците лишава житията от фантастични елементи, но не и от кононично тълкование на фактите. Посочено е, че

родителите на братята представляват благочестиво семейство като бащата на име Лъв или Леонид е управител на солунската крепост.

Константин е послено седмо дете, а след неговото раждане родителите му заживяват като брат и сестра. Чрез числото 7 и отказа от

съпружески живот се подчертава, че съвършенството е постигнто с раждането на Константин.

Още в детските си години той проявява изключителни умствени възможности. Две събития се открояват в детството му. Веднъй се загубва ловния сокол

на младия аристократ. Това е знак, че Константин трябва да се откаже от земното и материалното, от лова и типичната за аристокрацията гордост.

Веднъж той санува сън. Константин трябва да си избере девойка, за която да се ожени. Избира невеста на име София, което на гръцки значи мъдрост.

Константин се посвещава на науките и ги усвоява с такава бързина, като че ли се е занимавал с тях цял живот. Пред него се разкрива

възможност за бляскава кариера. Селд като завършва най-престижния универсистет на Източна Европа той става философ, което по това времещ

задължително значи теолог, преподавател и библиотекар. Скоро става известно умението му да влиза в на пръв поглед обречени

диспути. Съвсем млад той защитава иконопочитанието в спор с низвергнатия патриарх Анис.

Славата на Константин се разраства и започват да му се поверяват тежки дипломатически мисии. Първият голям дипломатически успех

на Константин е т.н. сарацинска мисия. По това време сарацините са южни и източни съседи на Византия. Тя има постоянни погранични конфликти

с тях и едновременно с това се опитва да закриля християнското население извън границите си. С дипломатическата мисия при сарацините е

натоварен Константин. Той проявява не само изключителни познания по Библията и Корана, но и голяма смелост при откритото защитаване

на християнството в рамките на ислямската империя. Победата на Константин в спора е представена като победа на християнския бог.