Алеко Константинов

Panem et circenses

Хляб и зрелища

Уви, престанаха фишеците! А пък ние, жителите на българската столица, как бяхме

се свикнали с тях през оная седмица на тържества. И каква нужда има да лишават

столицата от нейната празнична премяна. Оставете триколорните диреци, оставете

арките, оставете и флаговете - нека се развяват, нека на тия флагове зелената

боя, емблема на надеждата, ни вселява успокоение и ни приспива върху скута на

султанското благоволение. Пускайте фишеци, нека техният устрем мами нашите

погледи към небесата, нека техният пукот буди съзнанието за нашето величие и

зрелост...

Стига вече рабско подражание на Белгия... Па и не остана вече на какво да

подражаваме: всичко белгийско е присадено на българска почва. Време е сега да

вземем друг, по-велик образец. А какво може да бъде по-величествено и

по-привлекателно от Римската империя, особено през първите векове на

християнството. И ако се взрем внимателно в пътя, по който сме я подкарали, с

радост ще забележим, че май-май не сме далеч от Римската империя. Криво да

стоим - право да хортуваме: какво ни дели сега-засега от римляните? Ама ще

речете, патриции нямаме. Кое каиш? Патриции ли? Я прочетете някои "Известия от

двореца" - ще ви се завие свят от титли, три пъти ще ви се пресече в гърлото,

догдето прочетете едно име. Я накарайте някого от Дивотинска околия да ви

изговори: "Заведующий еди-коя си част в полка на Нейно-Царско

Височество-Принцеса-Клементина-Сакс-Кобург-Готска,

Августейшата-Майка-на-Негово-Царско-Височество-Господаря, от генералний щаб

подполковник Бонапартов. Например, санким де. На гладно сърце можеш ли го

изговори! И кажете после това, че не сме прогресивна нация. Малко ли промени

станаха в обществения ни живот: вчерашний Лало Пуюв днес се именува Любомир

Дендонов, вчерашната Нъка Фъкюва днес се подписва - ако е грамотна - Надежда

Факлинска... Думата ми е, че патриции не липсват у нас.

За да изравним разликата между нас и римляните, не остава освен да увеличим

числото на празниците и тържествата. А за това не се изисква кой знай какъв

труд. Засега мисля, че е достатъчно от 360 дена в годината да определим 180

дена за тържества. Тъкмо половината. Ний сега имаме 52 неделни дни и 36 царски

и нецарски празници; като прибавим най-малко още 30 дена за срещи и изпращания,

набират се, кажи-речи, 120 празника в годината. Остава следователно да измислим

само още 60 тържества и ето ти тебе Римската империя. не вярвам, че една

комисия от благонадеждни хора ще срещне затруднение, ако й възложат да измисли

по пет нови празници на месец. Ний като васално княжество можем да усвоим

наготово някои официални празници на Отоманската империя, например: тезоименния

ден на негово императорско величество султан Абдул Хамид, възшествието на нине

благополучно царствующия падишах върху престола на халифите, сетне можем да

празнуваме байрама; също така нищо не ни пречи да празнуваме рождените дни на

всичките царе на земното кълбо, за да покажем, че ний сме прогресиюща нация.

Нека ни хвалят в "Revue d'Orient"...

Загубата не е кой знай какво чудо. Да вземем за пример столицата: в София има

60 000 жители; ако всякой едно на друго изработва на ден по 3 лева за 60 дена

прибавени празници, всякой ще се лиши само от 180 лева в годината, или всичко

София ще изгуби само 11 000 000 лева. А цялото градско население в нашето мило

отечество ще се лиши от 180 000 000 лева в годината. Голяма работа! Разхвърляй

ги между селското население и свършено!... Мигар за хатъра на някакъв си

презрян метал ще вземам сега да се отказваме от тържествата. Яма йок! За друго

за какво има да му мислим: флаговете си ги имаме готови, нека се развяват цяла

година; диреците ще ги оставим да стърчат. Само за фишеци ще трябват пари. Но

за това нека му мислят австрийците; има да ги скубем сега с по14% мито, ще им

одерем кожите с търговския договор. Колкото пари смъкнем от гърба на немците,

всичките за фишеци ще ги хвърлим. През ден, през ден илюминации и огнестрои,