Гео Милев

Панахида за поета П. К. Яворов

ПСАЛОМ

1

В блясъка на свойто възнесение

към небесните селения

ти възхождаш - горд, успокоен -

в славата на вечен ден

в място злачно, място светло, място на покой,

дето няма ни въздишка, ни копнеж, ни страст, ни зной:

- Упокой - упокой - упокой! -

Пригвозди и измъчената плът

в любовта на Твоя страх.

В своя труден и уречен път

в Твойто име уповах.

Господи, спаси ме: оскудял е препододний твой:

Не отвръщай поглед, Човеколюбче, Спасе мой:

- Упокой - упокой - упокой! -

2

КАНОН

- Чакам, аз чакам: о дух на Живота

бдящ зад завеси, разпуснати долу в нощта -

чакам из сребърна чаша горчиво причастие

чакам с чело разтрошено от гибелно щастие:

чакам, о враг на живота

- дух на Смъртта.

Плачещи ангели три ето идат

водят те бяла невяста в печален воал -

идат да снемат от кръста разпятия,

носят те милост след вече изпито проклятие:

ангели три ето идат

- в сън без печал.

АНТИФОН

3

Х о р н а П р а д е д и т е

Бреме - векове: борби и смърт,

бреме - векове: печал без път

- черен плод на тисящи години -

с кръв ги сбирахме ний с векове,

с кръв поихме твойте бленове:

- ний те молим, Сине наш, прости ни! -

Нищи ний, живели само час,

тежко бреме беше той за нас

- черен плод на тисящи години -

между всички ти избран бе пръв,

всичко ти понесе в свойта кръв:

- Сине наш, ний молим те, прости ни! -

Днес пред твойте скършени крила