Психичната дейност се характеризира не само с възприемане на обектите от външният свят, но и със запомняне и съхранение на възприетото. Способностите на човека да запомня, съхранява и възпроизвежда му позволява да натрупа опит, да обобщава натрупания и да го ползва, когато е необходимо. Тези процеси на запомняне, съхранение и възпроизвеждане, съответно забравяне на запомненото наричаме ПАМЕТ.

Паметта е психичен процес, при който в съзнанието на човек се появяват факти, предмети и явления, които са отразени в миналия индивидуален опит. Тоест познавателен психически процес на отражение на минал опит в субективен образ, което се основава върху образуването на достатъчно здрави временни връзки /запомняне/ и тяхното актуализиране или функциониране в бъдеще /възпроизвеждане и познаване/.

Паметта е съхраняване на миналото. Тя е фиксиране и съхранение или съхраняване /задържане/ на спомени, запечатване и репродуциране на житейски опит и получена информация.

Паметта е така да се каже триизмерен процес, тоест всеки от памевите процеси се реализира на няколко равнища. Примерно съхранението на паметта има своята логична, психична, физиологична и биохимична страна. Паметта е глобален и многовариантен процес. Тоест тяобхваща голям обем от корови клетки и се реализира като различни видове памет