Паметта като психологическо условие на учебната дейност.

Понятието памет в Психологията е прието да се дефинира като психичен феномен на запазване от субекта на придобитите впечатления за предметите и явленията от околната среда. В Психологията феноменът на запазването на придобитите впечатления в индивидуалният опит, а за човека и в неговото съзнание се означава с понятието памет. Но този термин има и извън Психологията значение. Психологията се интересува само от психологическото значение на този термин. Понятието памет се отнася към категориалният апарат на Психологията. Паметта е психологично понятие с което се означава способността на индивида да запазва за определен интервал от време придобитите преди това впечатления за предметите и явленията. Всеки психичен акт на запазване на придобити от индивида впечатления е всъщност акт на създаване на индивидуален опит та субекта, но всяка стъпка в индивидуалния опит е прибавяне на нещо ново и запазване във времето следователно акта на запазване на придобитите впечатления е акт на учене следователно възможността на индивида да запазва придобитите впечатления му осигурява възможност да се учи, да натрупва знания, опит. Това са първите признаци които представят паметта като необходимо психично условия за познавателната дейност на човека за натрупване на индивидуален опит следователно и за психично развитие на човека. Психичният акт на придобиване на учене има много измерения, но едно от тях е запазването на придобитите впечатления, това означава точно че за да се научи индивида на нещо това означава той да запомни това нещо, не може да се осъществява акт на учене без запазване на впечатленията, без памет. Нарушението на паметта най напред рефлектира върху възможностите на индивида да се учи, но всеки акт на учене цялата съвкупност на актовете на учене са съдържание на психичното развитие на индивида. Това означава че запазването на придобитите впечатления е закономерност на човешкото психично развитие. Тези предпоставки представят паметта като психично условие за интелектуалното, нравствено, естетическо и психическо развитие на човека. Тази характеристика на паметта с най голяма степен на значение се установява за учебната дейност, психичното развитие представлява активно овладяване на овещественият обществено исторически опит на човечеството. Психичното развитие предполага запазване в съзнанието на придобитите впечатления от обществено историческият опит, затова паметта е точно психично условие в културно историческото психично развитие на психиката. В преобладаващите си измерения паметта е обвързана с познавателната дейност и процеси. Това обстоятелство очевидно много време е било основание за отнасяне на паметта към познавателните процеси. Паметта не е отделен психичен процес, нито познавателен такъв, паметта е вплетена във всички познавателни процеси, те като че ли носят в себе си феноменът памет. За да се осъществи всеки познавателен процес необходимо условие е паметта. Първият психичен познавателен процес с които се свързва непосредствено паметта е представата. Самият психичен акт на представа означава запазени впечатления за предметите и явленията. Представата затова става нов феномен, защото включва паметта. Като условие паметта е присъща на всички разновидности на познавателната дейност на човека, но не може да се затвори паметта само в познавателната дейност, тя има свое място и в психичните свойства на личността, паметта е тъкмо психичното условие свързано с чувството и емоцията, интересите и способностите. Като психичен феномен паметта се представя в две картини:

Тя е елементарна психична функция, това означава че тя е осигурена генетично, дадена е като възможност за запазване на впечатления. Но у човека придобива ново измерение с овладяването на езика. Той създава нова структура на паметта, всъщност у