1. Задание: Изготвяне на резюме на статията Между мрака и светлината на Р. Коларов

2. Подтеми:
   1. Причини, които утвърждават Паисий Хилендарски и делото му като елемент на народопсихологията;

2. Жанрови особености. Структура на текста;

3. Сюжетна композиция

4. Образа на Паисий;

5. Монолога на Паисий;

III. Резюме:

Всеки народ има своя история и е важно тя да се помни. В българската история има едно име, което завинаги ще остане символ на националното самосъзнание и самочувствие, това е името на Паисий Хилендарски, написал една от най-значимите за народа ни творби История Славянобългарска. Това е творба, която притежава силата да въздейства върху психиката на човека.

Вазовата поема Паисий оформя в съзнанието на всеки един читател точен духовен и физически портрет на светогорския монах. Това е причината, поради която един подробен и задълбочен анализ на произведенето разкрива структурата на творбата и онези черти на Паи-сий Хилендарски, които утвърждават най-значимото му дело, като елемент на народната пси-хология.

Вазовото произведение носи онези характерни черти на одическия жанр, в който е из-граден целия цикъл Епопея на забравените. Многословието е основен стилистичен белег на поемата, който се определя от следните особености: по идейния си патос Паисий има харак-тера на ода за светогорския монах. Чрез предаване на нови черти към образа, автора се стреми да постави в центъра на вниманието отделната личност, с цел тя да бъде показана в максималното си богатство. Условния монолог на Паисий е втората особенност, която Вазов вмъква за да представи изнизващите се последователно куп събития. Особеностите на Вазовото многословие могат да доведат до отказ от по-нататъшно детайлно изследване на художествените качества на творбата.

Анализите правени до сега съдържат много характеристики във връзка с изграждането на образа на Паисий. В поемата има и закономерности, които оформят монолитна художестве-на конструкция и придават на разпиляната творба, облика на завършеност. Изследването на тези закономерности показва, че поемата се състои от две обособени композиционни части: портрета на Паисий и описание на обстановката, и неговия монолог, в който той излага съдържанието на историята. Тези две части се отделят композиционно и противостоят една на друга. Безславното настояще и величието на миналото се противопоставят много по-силно, като се има предвид ценностната инверсия на двете системи. Някой от авторите кодират принципа на художествена канструкция, в някоя ключова част на текста. Такъв ключов момент в поемата Паисий са последните два стиха. В тях думите мрак и искра са подчертани, защото разкриват около себе си мрежа от метафорични значения, които постепенно изпълват смисловото пространство на два противоположни свята.

Темата за тъмнината нахлува още в самото начало на текста. По-нататък в него се забе-лязва, че признака тъмнина, обрисува предметната обстановка и облика на героя. Редом с пър-вичното значение на признака тъмнина се проявава и преносното значение невзрачност. От друга страна значението на тъмнината се разширява и в друга посока, свързвайки се с приз-нака затънтеност, т.е. преход от