ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Никола Филипов

web | Библиотека "Български писатели". Т. I.

Нова насока на българската книжнина. Дамаскини. - Света Гора (Атон). Просветни и национални домогвания. - Епохата: политически и духовен гнет. - Живот на Паисий Хилендарски. - Подбуди за написване на историята. - Език, стил и метод. - Идеи за народността: в защита на българския род. - Ненавист към гърците; мнение за сърбите и русите. - Прием и влияние на историята между българите. - Преписи, добавки и преправки. - Влияние на Паисия. Йеросхимонах Спиридон. - Значение на Паисиевата история.

Нова насока на бълг. книжнина. Дамаскини. - Ако разглеждаме едно книжовно произведение не само откъм езика, но и откъм съдържанието, ние с право трябва да смятаме Славянобългарската история на Паисий Хилендарски за първо произведение на новата българска книжнина; защото в това произведение, покрай стремежа да се пише на жив народен език, а не на мъртвия вече църковнославянски, ние се натъкваме и на друг, по-важен факт: авторът проявява своя писателски индивидуалитет - темперамент, мироглед и отношение към съвременната действителност, отразена от известна страна в произведението.

Разумява се, появата на такова проникнато с нов дух произведение като Славянобългарската история, с която се начева нова ера в историята на нашата книжнина, не може да се обясни само с индивидуалните качества на неговия автор. В случая ние трябва преди всичко да вземем пред вид произведенията, които са предшествували поменатата история и които, макар да нямат нейното значение, все пак, в някои отношения, набелязват нова насока в развоя на нашата книжнина; подир това трябва да вземем предвид и други външни условия: средата, в която се е движил авторът, и епохата, в която е живял.

Новата насока захваща от XVI в., когато се появяват произведения, писани на народен говорим език, а не на църковнославянски. Дошло се до съзнание, че народът трябва да разбира това, което чете. Тези произведения, които вече скъсват с една традиция, са дамаскините, наречени така по името на солунския гръцки проповедник, иподякон Дамаскин Студит, който е съставил в XVI в. сборник от слова, написани на гръцки народен език. Преведени на български народен език, тези слова се преписвали и разпространявали у нас с особена ревност. Изобщо, те допаднали на вкуса на народа дотолкова, че последният почнал да нарича "дамаскини" и други произведения - проповеди, поучения, житиета и пр., писани на разбран, популярен език. Появили се и наши книжовници - автори на дамаскини. Обаче преводачите и авторите на дамаскините са се влияели в езиково отношение от изворите, които са имали на ръка: старобългарски, църковнославянски, руски и сръбски. Ето защо живият български език, на който те се опитвали да пишат, съдържа примес както от архаични - старобългарски езикови форми, тъй и от чужди: руски (главно руски църковнославянски) и особено сръбски; освен това, те са употребявали гръцки и турски думи и диалектични изрази. Както се вижда, езикът на дамаскините е бил неустановен, но все пак последните. свидетелствуват, че в нашата книжнина е бил вече отворен път за живия народен език. И само в това отношение дамаскините представят нов етап в развоя на нашата книжнина; защото откъм съдържание и стил те си остават досущ верни на традицията: съдържанието им е нравствено-религиозно и чуждо на реалния живот, а стилът им -