Славянобългарска история

Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски имa рядка писателска съдба- автор на една книга, повече от двеста години той продължава да вълнува съзнанието на нашия род. При това касае се не за художествена творба, а за исторически труд. В този труд действително има ярко написани страници, целият е изпълнен с патриотичен патос, историческото четиво се е превърнало в пламенна публицистика. Но това все още не може да обясни успеха на тая малка книга. Към нейните качества трябва да се прибавят качествата на автора и- горещ патриот и проницателен общественик, вдъхновен народен проповедник и будител, който многократно кръстосва родната земя. Още веднъж се потвърждава фактът,че обществената дейност има огромно значение за писателското дело.

За Паисий са написани отделни книги, множество изследвания и огромен брой публицистични статии, решени са много въпроси около неговата идеология, около характера на неговия труд, около неговото място в историята на българската литература. И все пак неговата личност продължава в голяма степен да бъде забуленав тайна. Все още ни липсват данни за живота на писателя, не познаваме историята на неговата книга, продължаваме да търсим нейният първообраз, още не сме установили народната, говорната основа на неговия език, още не сме проучили подробно всички извори, от които е черпал- и то не толкова, за да установим какво е заел или променил, но преди всичко, за да видимидейната и емоционалната атмосфера, чийто въздух е дишал. Убедени сме, че личността и делото на Паисий са по- богати, отколкото изследванията ни го показват. Или може би това е само едно погрешно впечатление, една неизбежна незадоволеност при всяка голяма личност, която е влязла дълбоко в съзнанието на народа, станала е неразделна част от неговото национално битие, превърнала се в легенда?

За създаването на тая легенда има сериозни основания преди всичко в биогеафията на Паисий. Съвременниците не са ни оставили никакви вести за него освен онова, което пише в 1765 г.