Паисий Хилендарски патриот, демократ и хуманист

История славянобългарска е дело на един духовен титан оня, когото ние наричаме със скромното монашеско име Паисий Хилендарски. Паисий е личност, изпреварила времето си,. Прозряла общесвеното развитие на бъдещия век, набелязала опорните точки на един неповторим национален героизъм. Той е българинът, патриот, хуманист и демократ, който живее и мисли по новому, макар че новото все още не настъпило.

Силата на История славянобългарска не е в достоверността на историческите факти, а в патоса на тяхното представяне. Паисий просто реди от документалните данни разказ за миналото величие на българския народ, за неговите славни и достойни владетели, за ролята му в историческите събития. Този разказ цели раздвижване на ум и съвест, въздействие върху чувствата и съзнанието на българина. В него се усеща мощния прилив на патриотизма, който трябва да се предаде и на читателската аудитория. Паисиевата история просвещава, но и възражда, превръща спомена в национално самочувствие, в източник на активно отношение към настоящето и бъдещето. Той превръща историческия спомен не само в извор на патриотично и национално самосъзнание, но и в източник на оптимизъм за упадналия дух на българина.

Величието на миналото рязко подчертава трагизма на робската действителност от времето на Историята. Разказът за отнетите български права, за грабежите на турците и за унищожаването на българския дух е проникнат от дълбоко разбиране на несправедливостта в обществената действителност. Паисий е демократ. Неговите мисли упорито насочват към отхвърлянето на настоящото като действителност на политически гнет и културен застой. С много реализъм авторът подчертава в главата За славянските учители неблагоприятната позиция на нашия народ спрямо другите поробени народи. Българите страдат не само от агарянското робство, но и от гръцката архиерейска власт. Затова те са прости и некнижни в писането, а това предизвиква подигравките на руси и сърби. Само в една фраза проникновеният мислител Паисий изгражда защотата на своя народ и прогнозата за неговото културно бъдеще: Да бяха малко опитали от това, те биха благодарили много на българите, защото в толкова страдание и насилие държат неизменно на своята вяра.. А залог за бъдещето е примерът на миналото: българите по-рано то всички славянски народи приели православието, по-рано имали свой патриарх и цар и започнали да четат на своя език. Мислите на Паисий, в които напира духът на неговото време, разбиват историческата инерция, която е набирана с векове. В тях е изявата на един дълбок и аналитичен ум, един неспокоен дух, който търси пътища към новото.

История славянобългарска дава достатъчно доказателства за това, че хуманистът Паисий изживява болезнено бедствената участ на нашия народ. В същото време той няма друга опора за своите идеи освен народа. Надеждата му пада върху простите орачи, копачи, овчари и прости занаятчии. Ето защо многократно в книгата си подчертава качествата на народа, проявени в миналото: не били научени да се покоряват на царе, а били свирепи и диви, безстрашни и силни във война, люти като лъвове. Един отивал с/у десет без страх... Точен в преценките си, Паисий на анализ силите на своя народ за постигане на културен напредък и в по-далечен план за постигане на свободата. На тези, които имат присърце своя род и обичат да четат своя език, големият възрожденец подарява многогодишния си труд, силите си, здравето си (Послесловие). В неговата малка книжка те ще намерят своята голяма истина, своя нов учебник по възраждане на духа. А на тези, които не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език, Паисий посвещава знаменитото си Предисловие. Гневът на големия българин плющи като камшик над онези сънародници, които не разбират красотата на родния език и се срамуват от националната си принадлежност. О, неразумний юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на своя език?...Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език? на позорното явление патриотът противопоставя моралните ценности на народа, славата на неговото минало и примера на самите гърци. Културата на изтънчените гърци може да подмами само късогледи и глупави хора. Тя е показна, но измамна.

История славянобългарска ни въвежада в атмосферата на едно време, което събира робското смирение с първите прояви на действителния патриотизъм. Тя поставя жизнени въпроси пред нацията за оцеляването й сред политическия гнет, за духовния й напредък. С това бележи програмата на цяло едно столетие, което дава на България най-възвишени приемри за родолюбие и героизъм. С чеда като Паисий, скромни и талантливи, отдадени до смърт на националната кауза, България и българите могат да се гордеят пред света.