ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ ЛИЧНОСТ

ОТ НОВ ТИП

ТВОРЧЕСКОТО присъствие на първия български възрожденски автор Паисий Хилендарски е категорично заявено с новата, непозната за времето си активна , гражданска позиция.Монахът от Хилендар написва История славянобългарска творба със светско и гражданско съдържание , а не с познатите религиозни послания на средновековното българско четиво.Появата на тази първа възрожденска книга е художествено следствие от общите духовни процеси на епохата-времето на Западноевропейското просвещение.Хилендарският монах отправя поглед към миналото като духовна история на българската мисъл, към интелектуалните възможности на един народ, забравил за силния духовен потенциал,принадлежал му реално някога.

Авторът на История славянобългарска се обръща към разума и съвестта на всеки българин, за да намери най-близък контакт с емоционалния му интимен свят, да пробуди размисъл, който да роди в душата на всеки спомена за миналото.Затова естествено се появява Паисиевото обръшение; О неразумний .. което е по-скоро събирателно, обобщено определение на категорията народ.Той търси неговита познавателни възможности за рационално възприемане и обяснение на историята и миналото на рода. Провокира чувствата ,но разчита на разума.

Паисий Хилендарски се откроява като високообразован за времето си човек.Авторът на Историятае човек на книгите- именно те са неговият пътеводител из тъмнините на миналото.Създавайки своята книга , той има съзнанието за ползите, които тя може да принесе-И събрах и завърших казаното в тази историйца в полза на нашия български народ.

Другата съществена черта на Паисий неговото родолюбие.В полемиките със сърби и гърци , под горчивите стрели на техните укори той е имал възможност да си зададе въпросите за произхода,за характерните черти и за переспективите на българския святКои сме ние българите , какво ни свързва, какво означават връзките между нас?- тези са въпросите ,чиито отговори настоятелно търси Историята.Неговия укор към забравилите род и език е най-искреното доказателство за родолюбивите му намерения.Поощряването на родолюбците и изобличаването на родоотстъпниците за Паисий е патриотичен дълг.Познаването на славното минало на народа окриля едните,но може и да поведе в правия път другите,затова те трябва да научат за всичко славно в българската история.

Паисий се откроява и като дълбоко емоционална личност,като човек на силните страсти и вълнения.Само такъв човек може да види срама и да потърси пътищата към гордоста.

Делото на Паисий Хилендарски поставя началото на новата българска литература и история. Като човек и писател той носи ново самочувствие, надрасло съзнанието на средновековния човек.Пример за това е отговорността с която подхожда към своята идея,а след това сам разпространява своя труд.Като историк Паисий формира ново обществено съзнание,разкривайки значението на ценности ,заели важно място в мисленето на българина и в новата история на българския народ.