ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"

1. Личността на Паисий Хилендарски

Данните за живота на Паисий Хилендарски са оскъдни. Повече можем да научим за него от съчинението му История славянобългарска". В заглавието той посочва, че произхожда от Самоковска епархия и е завършил труда си през 1762 г., когато е бил йеромонах и проигумен в Хилендарския манастир. В черновата на книгата, запазена в Зографския манастир, авторът отбелязва още, че през 1745 г. се е поселил в Атон.

Що се отнася до родното място, след немалко спорове се приема, че това е Банско. Към това решение отпраща един запис от Хилендарския манастир, свързан с дарение и с името на по-големия брат на Паисий Лаврентий: 1765 лkто 17 день. Какво е дошель кирь проигумена Лаврентiе сось поклоници отъ Банско и са дарили манастиро со сребрени три кръстеве и сось грош[а] 1153. И на тои день какво е обрекалъ на с[ве]та б[огородиц]а своята ищова кукtа во Банско за Хилендарския метохъ за вечно да е така..."

За образованието си самият Паисий казва, че е недостатъчно и не му позволява да изпълни патриотичната задача, която си е поставил. Затруднява го и издирването на писмени свидетелства за миналото на народа ни. Липсата им Паисий обяснява в предисловието на своята История славянобългарска": Но в онова време не е имало славянски печатници, а хората от небрежност не преписвали. На малко места се намирали такива книги. А когато турците заели българската земя ненадейно, те погазили и изгорили черквите, манастирите и архиерейските дворци. В това време хората бягали от турски страх и ужас само да запазят своя живот и в това люто време загинали ония царски истории и кондики за българските патриарси и архиереи и на много светци житията и службите. И днес няма тия летописни книги, които са били пространно написани за нашия народ и за българските царе".

Допуска се, че в родното си място Паисий е учил в килийно училище и може би е допълнил образованието си в Рилския манастир, към който има много сърдечно отношение. Възможно е преди установяването си в Атон през 1745 г. да е живял в Рилския манастир, да е бил послушник или дякон. В историята си Паисий засвидетелства много добра осведоменост за това място, за славата, миналото и всенародното му значение: Той е от голяма полза за всички българи, затова всички българи са длъжни да го пазят и да дават милостиня на светия Рилски манастир, за да не угасне голямата българска полза и похвала, която получават от Рилския манастир..."

Издирването на материали за историята е наложило Паисий да пътува и извън границите на Османската империя. През 1761 г. той посещава Сремски Карловци (сръбска област Войводина), австрийско владение. Тук намира история на сърбите и българите, написана от Мавро Орбини. Заедно с една друга история на римския кардинал Цезар Бароний, тя става основен източник на информация за Паисиевия труд.

В своя труд Паисий оставя и други сведения за своя живот за рода си, възрастта, близките, обстоятелствата около създаването на историята: И я съставих в манастира Хилендар, при игумена Лаврентия, мой роден брат от една майка и по-стар от мене: той имаше тогава 60 години, а аз 40. В това време Хилендар даваше данък на турците и беше задлъжнял 27 хиляди гроша. И голям смут и несъгласие имаше между братята. . Затова не можах да изтърпя това в Хилендар, излязох и дойдох в Зограф и там намерих още много сведения и писания за българите. Прибавих и завърших казаните неща в тая историйца в полза на нашия род". Като се има предвид, че История славянобългарска" е завършена през 1762 г., когато Паисий е на 40 години,