ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ МЕЖДУ РЕНЕСАНСА

Като основоположник на Българското Възраждане Паисий Хилендарски винаги е будил и ще буди интереса на изследователя и читателя. Самото му определение като такъв вече поставя ред въпроси за началото на Българското Възраждане за социално-икономическата основа на движението, което се поражда в епохата и което получава названието Възраждане, за движещите сили на епохата, за традициите, които развиват ново качество, за идеологическите форми и източниците, които ги обогатяват, домашни и чужди. Много от поставените въпроси получиха едно или друго решение. Пред нас тук стои задачата да поставим първия български възрожденец сред главните течения на развитието в българските земи и изобщо, като определим същността, посоките и връзките на процесите, които протичат и довеждат до нарастването на онези сили, които определиха Паисиевото дело като нов момент в нашето историческо развитие. Налага се да проследим развитието в нашите земи още от времето на Ренесанса, обхванал Централна и Западна Европа от ХV-ХV в., развил известни кълнове и у нас, налага се да се хвърли светлина и върху въпроса за съществуването на Български Предренесанс. С особена настойчивост изниква пред нас въпросът за съществуването и посоките на развитие на Предренесанс в нашите земи. При Ренесанс в Централна и Западна Европа и доколкото явленията от областта на идеологията имат известно самостоятелно съществуване, естествено не можем да не потърсим нови появи в края на нашето средновековие, които се оказват достатъчно значими, за да заговорим ма Предренесанс у нас.

Ако действително новите прояви са факт, въпросът за предренесансовото развитие в нашите земи трябва да се постави в нашата историография решително, за да се разкрият процесите на епохата в тяхната свързаност и обусловеност, да се покаже Паисий Хилендарски не само като основоположник на една нова епоха, но и като продължител на традициите на миналото. История славянобългарска безспорно има предшествуващи появи, но все още очакват изяснение отношенията между тях и нея. Ако буржоазната историография на миналото гледаше на Паисий като на внезапна, чудодейна поява, като на творец на нашето Възраждане, то днес въпреки коренната промяна във възгледите ние не сме направили много не само за да кажем, но и да покажем, че Паисий е закономерна поява в едно развитие и че като идеолог на нашето Възраждане той развива дейност, която не е плод на някакво божествено откровение той развива дейност, която не е плод на някакво божествено откровение, но е присъща, определена и възможна само на, от и при даден етап на развитието.

Паисий Хилендарски като деец на епохата на Възраждането и неговата История славянобългарска като възрожденска проява безспорно