Паисиевият стълп
| Литература_Други | 2009-12-02 | 35 сваляния |
Паисиевият стълп "Килията" на отец Паисий в Хилендарския манастир е една от най-безспорните български светини. Всички я "знаем" от одата на Вазов ("скромна килийка, потънала в сън") и от учебниците по история, където винаги се показва все един и същи кадър с прозорчето под широк свод. Тъкмо това "знание" ни пречи да я видим.
Но. Какво всъщност представлява тази всебългарска светиня?
Този въпрос досега не е получил пълноценен отговор, а и никога не е бил изрично поставян от изследователите. Още в 1871 г. в основополагаща статия Марин Дринов подчертава ключовото място на отец Паисий в новата българска история и посочва важността да се изследва неговото наследство в Хилендар. Въпреки това повече от 20 години след Освобождението - във време, когато хилендарци са с българско самосъзнание - българската наука (дори когато Марин Дринов е просветен министър) не предприема подобно изследване. Чак когато манастирът се сърбизира, след 1900 г., нашите учени тръгват да изследват труднодостъпните му вече старини и архиви.
От сто години насам всички почитатели на Паисий, които отидат в Хилендар, неизменно биват завеждани до малка дървена вратичка, която им се отваря и им се казва: това е Паисиевата килия.
Но кое е това и какво е това?
Първо дали св. Паисий е живял тук? Досега никой не е оспорил, че това е Паисиевото жилище, но никой не е представил и най-малкото - било то и косвено - доказателство (документ, свидетелство, извор), че българският историк е живял в тези помещения. Никой не е правил сериозно научно изследване на жилището на св. Паисий в Хилендарския манастир.
Понятието "килия", с което обичайно се описва Паисиевото жилище, не е инструмент за познанието, а пречка. Подобна пречка е и яркият поетичен образ от одата на Вазов ("скромна килийка"), който моделира мисленето и дори възприятията на посетителите.
Свидетели сме на странно объркване на ориентирите и сетивата при описването на Паисиевата келия. Публикуваните свидетелства често споделят, че тя е "ниска", когато височината на посетения от тях II етаж е 3 метра. Мнозина твърдят, че от нея
Тагове от реферата: исиевият, хилендарския, сички, потъна, скромна, светини, спорнит, килият, паият











