Падението на Николчо

Повестта на Любен Каравелов Мамино детенце отразява живота на чорбаджийството у нас по време на възраждането и поставя вечни проблеми. Най-съществено място е отредено на нравственото възпитание водещо до деградация на личността.

Основен фактор, който обуславя нравственото падение на Николчо, е семейството, където от рано се задоволяват прищевките му. Възпитава се в презрение към труда, внушава му се чувство за превъзходство над другите, предават му се изкривени представи за живота. Изгубил нравствен ориентир, героят се пропива, морално пропада и достига до дъното на обществото.

Още ироничното заглавие на творбата загатва за авторовата оценка. Като се опира недвусмислено на важните принципи в оформянето на личността, че децата приличат на родителите си и че дървото, което и расло накриво не може да бъде изправено, Любен Каравелов разкрива семейната среда и атмосферата, в която накриво расте Николчо. Неновото семейство е белязано със социалната характеристика на богатството и с жизнения стремеж към тишина и спокойствие. Родителските лоеви сърца битуват постоянно в дрямка. Те не се трудят и не уважават чуждия труд. Чорбаджийските половинки не говорят за възвишени неща, затова и тяхното чедо няма такива интереси. Техният външен облик е силно деформиран и буди отвращение, но Николчо поражда повече погнуса с моралната си разруха. Преследването на консумативни удоволствия ще е основната цел за него, а провокациите към обществения морал духовна изява. Със своята безотговорност и бездейственост двамата родители стават основна причина техният син да измине много бързо пътя до дъното на обществото да причини смъртта на баща си, да награди майка си с юмруци и да умре като скитник в Гюргево.

Още в първа глава на произведението, авторът показва какви житейски уроци получава чорбаджийския син от своите родители. Те живеят с единствената цел да имат спокойствие, търсейки по.дебела сянка и тишина. Личният пример на родителите има пагубно въздействие, а криворазбраната любов тласка Николчо към лъжи, пиянство и кражби. Нено в глава бързо се отказва да убеждава наследника си, че Който пие ракия, той на става човек и заповядва на любящата майка да налее малка ракия на техния наследник. А Неновица преливаща от любов, го подканя да си пийне първата винена чаша ракия. Последиците от урока по пиянство са трагични. Синът още в глава е представен като ония мамини дечица, които спали да пият, яли да пият и живели да пият. Ироничната градация проектира бъдещото човешко разложение. Така се оформя паразит с усета за безнаказаност и величие. Навикът му да бъде глезен, изостря себелюбието му. Пороците му, които не срещат никакви родителски